Предания
"Аллах така е отредил"
Появи се ти на тази земя,
роди те майчица една.
Тя мъката изтърпя,
да те доведе на света!
Замисли се, колко си и благодарил за това?!
И не пропускай да и благодариш
за безсънните и нощи,
за огъня на нейното обичащо сърце,
за готовността и всичко свое да ти даде.
И кой би те обичал повече от нея?
Кой мъката наравно с тебе ще дели,
кой ще преброди света, щастие да ти осигури,
кой залъка си ще откъсне с тебе да го сподели?
Майчица несравнима,
цени я много докато я има!
Защото Аллах така е отредил
И Дженнета под нейните крака е скрил!!!
„Дойде мъж при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и попита: „Пратенико на Аллах, кой човек най-много заслужава доброто ми отношение?“ Той отговори: „Майка ти“. [Мъжът] попита: „А после кой?“ Отговори: „Майка ти“. И пак попита: „А после кой?“ Отговори: „Майка ти“. И попита: „А после кой?“ Отговори: „Баща ти“ (всепризнат хадис).
Покаянието - теубе
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
О, хора! Трябва да осъзнаем своите многобройни грехове и да се покаем за преди да се яви пред нас смъртта и тогава вече ще е късно!Трябва да се покаем преди да ни отнесат в нашите тъмни гробове, в които ще бъдем заложници на своите деяния, където няма да имаме възможност да се покаем, нито да увеличим благодеянията си! Давайте да се покаем и да оплакваме своите многочислени грехове!
Абу Сюлейман ад-Дарани е казал: “Ако разумният човек в оставащият му живот плаче само за времето, което е прекарал в неподчинение, то и това ще е достатъчно, за да не го напусне тъгата до самата му смърт, а какво може да се каже за онзи, който прекарва остатъка от живота си невежество, както и преди”. (Виж “Наставление за правоверния” стр. 531).
Всевишният Аллах простира Своята Ръка нощем, за да приеме покаянието на съгрешилите през деня, и простира Всевишният Аллах Своята Ръка денем, за да приеме покаянието на съгрешилите през нощта. Всевишният Аллах обича каещите се раби. А нима ние няма да се обърнем към Всевишният Аллах, за да се покаем?!
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, че Всевишният Аллах е по-милостив към Своите раби, отколкото майката към своята рожба.
Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е разказал: "Веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, доведоха пленници, и сред тях имаше една жена, която бе изгубила своето дете (което кърмеше и в последствие е намерила). Когато тя намираше сред пленените някакво дете, то го вземаше, прегръщаше го и го кърмеше. Когато видя това нещо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни попита: “Как мислите, тази жена способна ли е да хвърли в огъня своето дете? Ние казахме: "Кълнем се в Аллах, не!" Тогава Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се обърна към нас и каза:“А, Аллах е по-милосърден към Своите (правоверни) раби, отколкото тази жена към своето дете!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 5999, Муслим 2754./
И нима може да се сравни милосърдието на майката с милосърдието на Всевишният Аллах , което обхваща всичко?
Всевишният Аллах се радва, ако раба се обръща към Него с покаяние, а пък ние печелим само благо от Нашия Повелител, радвайки Го.
Наистина, осъзнаването на греховете поражда в искрено каещия се човек покорност и смирение пред Всевишният Аллах. Повелителят на световете обича плача на каещите се. Докато правоверният продължава да помни за своите грехове, се увеличава неговата покорност и разкаянието му за тези грехове. Когато след греха следва покаяние и подчинение на Всевишният Аллах и много благодеяния, то проклетия шейтан с досада казва: "О, да не бях го вкарвал в този грях!" Защото много от каещите се, след извършения грях стават по-праведни, отколкото са били преди това.
Всевишният Аллах никога няма да остави Своя раб, ако той се обърне към Него и искрено се покае пред Него.
О, Аллах! Смили се над тези, над които не се е смилил никой, освен Ти, на които няма да помогне никой, освен Ти, които никой няма да приюти, освен Ти, които никой не подкрепя, освен Ти! О, Аллах! Смили се над нуждаещите се от Теб раби! При Теб ние търсим покровителство и убежище, тъй като не може да се намери убежище и спасение в никой друг, освен при Теб!
О, хора! Бързайте към благодеянията, заработвайки възнаграждение от Аллах, намирайте праведни братя, опасявайте се от отклонение по пътя на истината и от заблудата след истинското наставление.
Всевишният Аллах е казал: И надпреварвайте се към опрощение от своя Повелител и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за страхуващите се от Аллах, които раздават и в радост, и в беда, и сдържащите гнева си, и за извиняващите хората. Наистина, Аллах обича благодетелните./3:133-134/
Нека Всевишният Аллах да ни помогне в благодеянията и Той да приеме нашето покаяние!
От Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, когото го радват благодеянията му и огорчават злодеянията му, той е правоверен (му'мин)”. /Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад” (3/17)./
Видове деяния, изкупващи греховете
Приемане на Исляма
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако рабът на Аллах приеме Исляма и неговия Ислям бъде добър, то Аллах ще му опрости всеки грях, извършен от него преди.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (41)./
Петте задължителни (фард) намаза и петъчния (джума) намаз
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Петте задължителни намаза и участието в петъчния намаз служат като изкупление за греховете, извършени между тези намази, само ако сред тях няма тежки грехове”. /Този хадис е сведен от Муслим (233)./
Прецизното умиване абдест и извършването на намаз след него
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас си приготви вода за абдест, а след това измие устата и носа, то обезателно заедно с водата ще се оттекат и извършените от него прегрешения на лицето, устата и носа! Ако след това измие своето лице, както му е заповядал Аллах, то заедно с водата от лицето му и брадата обезателно ще се оттекат прегрешенията на лицето му! И ако след това той измие своите ръце до лактите, то заедно с водата от края на пръстите му обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите ръце; ако след това протрие(месих) своята глава, то заедно с водата от краищата на косата му обезателно ще се оттекат прегрешенията на главата му; ако след това той измие краката си до кокалчетата на глезените, то заедно с водата от края на прътите на неговите крака обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите крака.
Ако след това той извърши намаз, възхвали Аллах, прослави Го, и Го превъзнесе величаейки Го така, както Той заслужава, и очисти своето сърце от всичко ненужно, (като не мисли за нищо), освен за Всевишният Аллах, то той ще се раздели със своите прегрешения и ще стане такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”. /Този хадис е сведен от Муслим (832)./
Ставане за извършване на молитви през нощта
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Вие трябва да извършвате намаз през нощта, тъй като наистина, това е бил обичая на праведниците, които са живели преди вас, и защото (нощните намази къямул-лейл)ви приближават към вашия Повелител Всевишният Аллах, изкупват вашите грехове и ви удържат от тях”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/308). Шейх ал-Албани е определил този хадис като надежден хасен. Виж “Ирва ал-Галил” (2/199)./
Намаз в джамията и с джемаат
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който извърши прецизно абдест за намаз и пешком се отправи към джамията за задължителния фард намаз, за да го извърши заедно с хората, или пък в джемаат с хората, на него Аллах ще му опрости греховете”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи (856), достоверен сахих хадис./
Ходене до джамията пешком
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато някой извърши абдест с своя дом, а след това се отправи към един от домовете на Аллах за извършване на нещо от предписаното от Аллах, за една негова крачка от него се снема бремето на прегрешенията му, а за друга крачка негова крачка се повишава неговата степен”. /Този хадис е сведен от Муслим (666)./
Говеенето в месец Рамадан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който е говял по време на Рамадан с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени неговите предишни грехове”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (37), Муслим (760)./
Прекарване на нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл) и Нощта на предопределението (лейлятул-кадр) в ибадет
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който е прекарал нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл)с вяра и надежда за награда от Аллах, на него ще му бъдат опростени греховете. И на онзи, който е прекарал в намаз Нощта на предопределението с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи (2207), достоверен сахих хадис./
Говеене в деня Арафа
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Говеенето в деня Арафа служи като изкупление за греховете на изминалата и настоящата година”. /Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Говеене в деня Ашура
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Говеенето в деня Ашура служи като изкупление за греховете от изминалата година”. /Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Хадж и Умра
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който извърши Хадж, без да сквернослови и да не е извършил нищо греховно, се завръща такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1521), Муслим (1350)./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: ““Извършването на Умра и до следващата Умра, изкупва греховете, които са били между тях”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1773), Муслим (1349)./
Зекят и милостинята садака
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Милостинята Зекят изчиства греховете, подобно на това, както водата гаси огъня”. /Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Тирмизи. Шейх ал-Албани го е определил като достоверен сахих. Виж “Мушкилят ал-Факър” 117./
Борба по пътя на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах опрощава на шахида всичко, освен неизплатения му дълг”. /Този хадис е сведен от Муслим (1886)./
Проява на търпение по време на беда
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Великият и Всемогъщ Аллах е казал: “Ако Аз изпратя на някой от Моите праведни раби изпитание (в вид на болест), след което той Ми въздаде хвала за низпосланото изпитание, то той ще се изправи от своето легло безгрешен, като в деня, когато го е родила майка му”. И Всевишният Аллах е казал (на меляикетата): “Аз ограничавам възможностите на Своя раб и го подлагам на изпитания. Затова записвайте му възнаграждението, което сте му записвали, когато той е бил здрав”. /Този хадис е сведен от Ахмед 4/123, ат-Табарани в “ал-Кабир” 7136. Хадисът е надежден хасен./
Приветствие словом и с ръкостискане
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, ако един правоверен срещне друг, и го приветства с мир (ес-Селяму-Алейкум), и му стисне ръката, то прегрешенията и на двамата ще се изсипят от тях подобно на това, както окапват листата от дървото”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат”. Шейх ал-Албани е потвърдил достоверността на хадиса. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (526)./
Възхвала и споменаване на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който сто пъти през деня каже: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/-Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”, – той ще получи такава награда, каквато се полага за освобождаването на десет роби, и ще му бъдат записани извършването на сто благодеяния, и ще му бъдат изтрити записите на сто негови злодеяния, и те ще му послужат като защита от шейтана за този ден чак до вечерта, и никой не може да стори нищо по-добро от това, което той е сторил, с изключение на такъв човек, който произнесе тези слова повече пъти”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3293), Муслим (2695)./
Възхвала и споменаване на Аллах след задължителните намази
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: На онзи, който след края на всеки намаз произнесе по 33 пъти словата “Преславен е Аллах” (Субхан Аллах), словата “Хвала на Аллах” (Альхамду лиЛлях) и словата “Аллах е Най-Велик” (Аллаху Акбар), а на 100-ния път каже: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/-Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”, – на него ще му бъдат опростени греховете, дори те да бъдат подобни на морската пяна.” /Този хадис е сведен от Муслим (597)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхана-Ллахи уа бихамдихи”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който каже 100 пъти: “Преславен е Аллах и хвала Нему” /Субхана-Ллахи уа бихамдихи/, – на него ще му бъдат опростени греховете, дори ако те са толкова много, колкото е морската пяна.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (7/168), Муслим (4/2071)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхан Аллах“
Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, намирайки се в обкръжението на своите сподвижници, ги попитал: “Може ли някой от вас да заработва по хиляда благодеяния?”. Един от присъстващите попитал: “О, Пратенико на Аллах! По какъв начин някой от нас може да заработи хиляда благодеяния?!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Ако някой от вас произнесе 100 пъти “Тасбих” (Субхан Аллах), на него ще му бъда записано за това хиляда благодеяния и ще му бъдат изтрити хиляда злодеяния”. /Този хадис е сведен от Муслим (2698)./
Произнасяне на благословения за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който от моята общност произнесе словата за благословение към мен, искрено с цялото си сърце, Аллах ще го благослови за това десет пъти, ще го издигне с десет степени, ще му запише десет благодеяния и ще му изтрие десет прегрешения”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Тарих ал-Кабир” 2/1/50, ан-Насаи в “'Амал ал-Йеуми уа ал-Лейл” 166/64. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3360)./
Възхвала и споменаване на Аллах преди сън
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който си легне в постелята и произнесе: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамд, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир. уа ля хауля уа ля къууата илля би-Ллях. Субхана-Ллах. Уальхамду ли-Ллях. Уа ля иляха илля-Ллах. Уа Ллаху Акбар/.
“ Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ! Няма сила и мощ, освен у Аллах. Преславен е Аллах. Хвала на Аллах. Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах. Аллах е Най-Велик!”, - на него ще му бъдат опростени греховете, дори да са толкова, колкото е морската пяна”. /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан 2358, Ибн ас-Сунни 229/216. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3414)./
Възхвала и споменаване на Аллах по време на езан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който по време на езан каже: /Ашхаду ан ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, уа ашхаду анна Мухаммадан 'абдуху уа расулюх. Радыту би-Лляхи Раббан, уа би Мухаммадин расулян уа биль-Ислями динан/. “Свидетелствам, че няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! И свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник; доволен съм от Аллах – като Повелител, от Мухаммед – като Пратеник, и от Исляма – като религия”, - ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от Муслим (386)./
Присъствие на събирания, където се възхвалява и споменава Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако хората се събират на едно място заедно и споменават Аллах с надеждата да се приближат към Него, то от небесата към тях се обръщат със словата: “Ставайте, тъй като вие спечелихте опрощение, вашите прегрешения бяха заменени с благодеяния!” /Този хадис е сведен от Ахмед, ал-Баззар, Абу Яаля. Виж “Маджмуа аз-Заваид” (10/76)./
Произнасянето на дуа, наречена “Изкупление за събрание”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако човекът, който е присъствал в такова събрание, където хората са шумели много и са приказвали празни приказки, и преди да го напусне каже: /Субханака-Ллахумма уа бихамдика. Ашхаду ан ля иляха илля Анта. Астагъфирука уа атубу илейк/.
“Преславен Си! О, Аллах и хвала на Теб! Свидетелствам, че няма друг бог, освен Теб.Търся опрощение от Теб и на Теб се покайвам”, – на него ще му бъде опростено това, което се е случило в това събрание”. /Виж “Сахих Сунан ат-Тирмизи” (3/153).
Дуа, произнасяна на пазара
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който дойде на пазара и произнесе: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-мульку уа ляхуль-хамд, юх-йи уа юмиту уа ху-уа хайюн ля емут, биедихиль-хъейр, уа ху-уа 'аля кулли шей-ин къадир/.
“Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата. Той дарява живот и Той го отнема, и Той е Вечноживия и не Го постига смъртта, в Неговата Ръка е благото и Той над всяко нещо е Могъщ!”, – на този човек Аллах ще му зачете хиляда хиляди благодеяния, ще снеме от него хиляда хиляди прегрешения, и ще го издигне с хиляда хиляди степени и ще му изгради дом в Дженнета”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3428, хадис е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах след храна
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който след като се нахрани каже: /Альхамду ли-Лляхи-ллязи ат'амани хаза уа разакъанихи мин гайри хаулин минни уа ля къу-уатин/. “Хвала на Аллах, Който ме нахрани с това и ми даде препитание от него, докато аз нямам нито сила, нито мощ (за това)”, – ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023, ат-Тирмизи 3458. Хадисът е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах при обличане на дрехите
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който каже, когато си облича дрехите: /Альхамду ли-Лляхи-ллязи касани хаза ссауба уа разакъанихи мин гъайри хаулин минни уа ля къу-уатин/. “Хвала на Аллах, Който ме облече в тези дрехи и ме е дарил, докато аз самия нямам нито сила, нито мощ (за това)”, – ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023. Шейх ал-Албани е определил хадиса като надежден хасен./
Наказание, установено от Шерията за извършения грях
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако раба на Аллах извърши забранено нещо от Аллах и бъде подложен за това на наказание, то ще му бъде опростено извършеното”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким. Виж “Сахих ал-Джамии” (2732)./
Измиване и окъпването на починал мюсюлманин
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който умие починал мюсюлманин, скривайки от другите недостатъците на неговото тяло, за които е узнал, то Аллах ще му опрости 40 пъти”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким 10516, ал-Бейхаки 3/395. Хадисът е достоверен сахих./
Проявление почтителност към майка или леля
Ибн Омар радияллаху анхума, е предал, че веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл някакъв човек и му казал: "О, Пратенико на Аллах! Наистина, аз извърших голям грях, има ли покаяние за мен?" Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Жива ли е твоята майка?” Човекът казал: "Не". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитал: “А твоята леля?” Човекът казал: "Да". Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, му казал: “Тогава проявявай към нея благочестие”. /Този хадис е сведен от Ахмед 2/13, ат-Тирмизи 1904. Хадисът е достоверен сахих./
Извършване на всякакво благодеяние, след извършено злодеяние
Всевишният Аллах е казал: Наистина, добрините премахват злините. Това е наставление за поучаващите се./11:114/
Съобщава се, че веднъж Абу Зарр радияллаху анху, попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: "О, Пратенико на Аллах! Научи ме на такова дело, което ще ме отдели от Огъня и ще ме приближи до Дженнета?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Когато извършишлоша постъпка, след нея (веднага) извърши благодеяние. Наистина, благодеянието се увеличава десетократно!” Абу Зарр казал: " О, Пратенико на Аллах! А това отнася ли се към тези благодеяния произнасянето на словата "Ля иляха илля Аллах"?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това е най-доброто от благодеянията!”/Този хадис е сведен от Ахмед 5/181. Достоверен сахих хадис./
И в заключение, възхваляваме Всевишният Аллах –Повелителя на световете!
Да благослови Аллах и приветства нашия Пророк Мухаммед, членовете на неговото семейство и всички негови сподвижници!
Всевишният Аллах е казал: А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние./25:71/
Условията на покаянието (тауба)
Искрено разкаяние пред Всевишният Аллах
Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Покайте се пред Аллах с искрено покаяние/66:8/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина Аллах приема само тези деяния, които се извършват искрено и само заради Него!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи 3140. Хафиз ал-Мунзири, имам ал-Ираки, хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса./
Прекратяване на извършването на греха
Всевишният Аллах е казал: Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано./8:38/
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Истинското покаяние – това е разкаяние за извършените грехове, мигновеното прекратяване на неговото извършване, и твърдата решимост да не се извършва това занапред!” /Виж “Мадариджу ас-Саликин” 1/191.
А що се отнася до покаянието на онзи, който иска опрощение от Всевишният Аллах и в същото време продължава да извършва своя грях, то това му покаяние е недействително, и праведните предшественици са се изказвали много строго относно това! Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Покаялият се е подобен на онзи, който въобще не го е извършил, искащия опрощение на греха, но продължаващия да греши е подобен на издевателстващия над своя Повелител (Всевишният Аллах)”./ Ибн Аби ад-Дуня в “ат-Тауба” 85, ал-Бейхаки в “ас-Сунан ал-Кубра” 10/154./
Имам ал-Фудайл Ибн Ийяд е казал: “Ду’а за опрощение без отказ от греховете, е покаяние на лъжците!” /Виж “ал-Азкяр” 492./
Съжаление (разкаяние) за извършения грях
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Съжаление за (извършения) грях, това (вече) е покаяние.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа 4252. Имамите Ибн Хиббан, ал-Хаким, аз-Захаби, Ибн Хаджар, ал-Бусейри, ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса./
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Ако човек не изрази съжаление за скверното, което е извършил, то това показва, че дадения човек доволства с греха си и упорства в извършването му!” /Виж “Мадариджу ас-Саликин” 1/182./
Имам ас-Синди е казал: “Съжалението трябва да бъде изказано именно поради причината за извършването на греха! Ако човек прояви съжаление по друга причина, като например, че е започнал да съжалява, защото е пил вино, заради загуба на пари за неговото закупуване, то такова съжаление няма никакво отношение към покаянието!” /Виж“Шарх Сунан Ибн Маджа” 4/492./
Ду’а за опрощение
Независимо, че съжалението е най-важното условие за покаянието, също така за искреното разкаяние е необходимо и да се иска опрощение от Всевишният Аллах с думи от устата, както е повелил за това Всевишният Аллах, казвайки: Молете за опрощение своя Повелител и се покайте пред Него/11:3/
И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всевишният Аллах е казал: “О, син на Адам! Наистина, Аз ще ти опрощавам, без да обръщам внимание на това, какви грехове си извършил, до тогава, докато не престанеш да Ме зовеш за опрощение и да се надяваш на Мен! О, син на Адам! Ако извършиш толкова много грехове, че те достигнат облаците в небето, а след това поискаш от Мен опрощение, то Аз ще ти опростя!” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3540. Достоверността на хадиса са потвърдили имам ат-Тирмизи, имам ал-Музани и шейх ал-Албани./
И, когато се иска от Всевишният Аллах опрощение, следва да се прояви настойчивост, а не да се казва: "О Аллах, прости ми, ако пожелаеш " и т.н. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас в никакъв случай да не казва: "О Аллах, прости ми, ако поискаш, о Аллах, помилвай ме, ако поискаш ", а трябва да проявява решителност, тъй като никой не може да принуди Аллах за каквото и да било”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари 6339, Муслим 4/206./
Решимост повече никога да не се извършва този грях
Всевишният Аллах е казал: И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, защото никой не опрощава греховете, освен Аллах, и които не упорстват в своите деяния, знаейки, на такива наградата им е опрощение от техния Повелител и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!/3:135-136/
Ан-Ну’ман Ибн Башир е разказал: “Аз попитах Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за значението на айета: Покайте се пред Аллах с искрено покаяние/66:8/, и той каза: “Това е разкаяние за допуснат грях и не завръщане към него занапред, или пък да няма желание да се завърне към него”. /Ибн Абу Шейба 901, ал-Хаким 2/495. Хафиз Ибн Хаджар и хафиз ал-Бусейри са определили иснада за достоверен сахих./
Да изкупи своята вина пред онзи, с който е постъпил несправедливо
Ако един мюсюлманин е откраднал или причинил някаква материална или физическа вреда на друг, то споменатите дотук условия за покаяние няма да са достатъчни докато той не изкупи своята вина пред пострадалия, или да му върне полагащото му се по право, или да му поиска прошка.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е постъпил несправедливо със своя брат, посягайки му на честта или имуществото, нека го възмезди (да му върне имуществото) и да поиска опрощение днес, преди да му бъде удържано за това в деня, когато няма да има (значение) нито динар, нито дирхам. В този ден, ако той има праведно деяние, то ще се лиши от него в зависимост от степента на своята несправедливост ; ако той няма праведно деяние, то ще бъде взето от лошите деяния на неговия брат (на когото той е причинил зло) и ще бъде прибавено към неговите злодеяния.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (2449)/
Покаянията се приемат само преди да настъпи предсмъртния хрип, и преди слънцето да изгрее от запад
Всевишният Аллах е казал: Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.И е безполезно покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” Същото се отнася и за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили мъчително наказание./4:17-18/.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах Всемогъщ е Той и Велик ще приема покаянието на раба до тогава, докато той не започне да издава предсмъртни хрипове”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2537. Имам ан-Навави и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса/.
От Абу Маса се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах протяга Своята Ръка нощем, за да се покае извършилият нещо лошо през деня, и протяга Своята Ръка денем, за да се покае извършилият нещо лошо през нощта. (И така ще бъде) дотогава, докато слънцето не изгрее оттам, откъдето залязва”. /Този хадис е сведен от Муслим 2759./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал: “Часът няма да настъпи, докато слънцето не изгрее от запад. Когато то изгрее оттам, и хората видят това, те всички ще повярват.”, – и след това той е прочел следния айет: В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Повелител, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра./6:158/ /Този хадис е сведен от ал-Бухари в сборника “Сахих ал-Бухари” (4636), и от Муслим в “Сахих Муслим” (157)./
За необходимостта от бързо покаяние след извършването на грях
Да се покае човек за извършения грях е необходимо веднага, тъй като, колкото повече време минава и човека не се покайва след извършения от него грях, толкова по-дълбоко той пуска корени в душата му. Всевишният Аллах е казал: Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър./4:17/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, притежателя на левия свитък (меляикето записващо лошите дела) държи своето перо вдигнато над свитъка на съгрешилия раб-мюсюлманин в течение на шест часа. Ако той се покае и поиска опрощение от Аллах (за извършения грях), то (меляикето) отхвърля този грях. В противен случай то му го записва като едно лошо деяние”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в "ал-Кабир" 2/25, ал-Бейхаки в “Шуаб ал-иман” 2/349. Хадисът е надежден хасен. Виж “Сахих ал-Джамии” 2097./
Този, който открито е извършвал грехове или открито е призовавал и извършвал нововъведения (бидаат), е длъжен да се покае открито
Всеки, който е извършвал грехове или нововъведения бидаат открито или е заявявал, че тези грехове са позволени, или е вкарвал в заблуждение други по пътя на нововъведенията бидаат, е длъжен да се разкая открито и да разясни, че извършеното от него е било заблуждение и грях! Довод за това служат словата на Всевишният Аллах, Който е казал: Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите, освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ]. Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния./2:159-160/
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал: “Онзи, който е извършил грях тайно, нека се покае тайно, и той не трябва да говори открито за своя грях. Ако раба на Аллах извърши грях явно, то той е длъжен да се покае явно!” /Виж “Маджмуа ал-Фатава” 15/302./
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “От условията на покаянието за онзи, който е призовавал към нововъведения бидаат, са разяснението на това заблуждение и нововъведение, и указване на правия път!” /Виж “Уддату ас-Сабирин” 93./
Хасан Ибн Шакик е разказал: “Веднъж бяхме с Ибн ал-Мубарек и при него дойде един човек. Ибн ал-Мубарек му каза: “Ти ли си онзи джахмит?!” Той му отговори: “Да”. Тогава Ибн ал-Мубарек му каза: “Махай се от мен и никога повече не се връщай”! Той отговори: “Но аз се покаях!” Тогава Ибн ал-Мубарек каза: “Не, и докато твоето покаяние не бъде явно, каквото явно бе твоето нововъведение!”/Ибн Батта в “ал-Ибана ас-Сугра” 154./
И ако всички споменати условия за покаянието, раба на Всевишният Аллах изпълни по такъв начин, както това е установил Шерията, то нека се зарадва на обещанието от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал:
“Покаялият се за греха си е подобен на онзи, който не е извършил греха!”
/Този хадис е сведен от Ибн Маджа 4250, и ат-Табарани 1028. Хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са определили този хадис като надежден хасен./
Въпрос: Какво трябва да е покаянието, ако греха засяга правата на друг човек?
Отговор: Покаянието следва да се основава на хадиса от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,който е казал: “Който е постъпил несправедливо със своя брат, посягайки му на честта или имуществото, нека го възмезди (да му върне имуществото) и да поиска опрощение днес, преди да му бъде удържано за това в деня, когато няма да има (значение) нито динар, нито дирхам. В този ден, ако той има праведно деяние, то ще се лиши от него в зависимост от степента на своята несправедливост ; ако той няма праведно деяние, то ще бъде взето от лошите деяния на неговия брат (на когото той е причинил зло) и ще бъде прибавено към неговите злодеяния.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (2449)/. Каещият се може да изкупи извършената несправедливост или като върне полагащото се на неговия собственик или като поиска опрощение от него. Ако той не му прости материалните загуби, то е необходимо да се върне необходимото на собственика.”
Извършилият преднамерено убийство има три задължения (ваджиб): пред Всевишният Аллах, пред убития и пред неговите роднини.
Ваджибът пред Всевишния Аллах може да се изпълни само с искрено покаяние.
Ваджибът пред роднините на убития се състои в това да се остави в техните ръце за възмездие по правото им на мъст (кисас), откуп или прошка.
Остава ваджиба пред убития, който да се изплати е невъзможно в земния живот. Учените са казали, че ако покаянието на убиеца е било искрено, то Всевишният Аллах ще го избави от задължението (ваджиб) пред убития, на убития Великият и Всемогъщ Аллах ще възмезди с благо от Себе Си в Деня Къямет. И това е предпочитаното мнение по този въпрос. /Виж "ал-Мадаридж" 1/299./
На въпроса за кражбата на вещи, е даден следния отговор: Длъжен си да търсиш хората от които си откраднал според твоите възможности и способности. Ако ги намериш трябва да им върнеш откраднатото и да възхвалиш Всевишният Аллах. Ако собственикът е умрял, то трябва да върнеш откраднатото на неговите наследници.”/Всички фетви са взети от книгата “Уриду ан Атуба уа лякин!” на шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид./
“Що се отнася до престъплението против “сърцето”, което се изразява с това, че човек говори на хората нещо неприятно или злослови за другите зад гърба им, то нека намери всеки един, които наскърбил с думи или като им е причинил болка и да поиска прошка за своите постъпки. Ако му се отдаде да намери някой и да получи прошка, то това ще е изкуплението за него, ако обиденият човек вече е починал, или отсъства, или е невъзможно да се поиска прошка от него, то в подобен случай да се поправи стореното може само по пътя на извършване на голямо количество добри дела.”/Откъс от книгата “Наставление за правоверния” на Абу Хамид ал-Газали/
?????? ?????? ??????????? ??????????
Опиянение от земния живот!
Темата е много актуална за нашето съвремие препълнено с най- различни изкушения, способни да опиянят всеки.
« "Разкрасена е за хората любовта към страстите -
към жените и децата,
и струпаните купища от злато и сребро,
и към отбраните коне,
и добитъка,
и посевите.
Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах." » (ал-Имран; 14)
Колкото и опиянени да са хората от земните богатства, ще дойде времето да изтрезнеят, но няма ли да е късно?
Несъмнено всеки ще се завърне при Аллах, но ще има ли значение тогава колко пари сме имали, колко имоти, скъпата кола, модерните дрехи и техники? О, не, това не би ни помогнало и нека се отърсим от опиянението още сега, а не когато е късно, защото земнияt живот е кратък, но Ахирета - вечен. И какво бихте предпочели - да сте добре тук за кратко или добре във вечността?
Аллах Всевишния е казал: „Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се окичи, и обитателите й помислят, че имат власт над нея, идва и нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща. Така разясняваме знаменията на хора мислещи“ (10: 24).
Колко много са опиянени днешните домакини от екстрите, които до известна степен отменят техните ангажименти. Пералнята пере, съдомиялнята измива съдовете, прахосмукачката чисти и т.н., но за съжаление някой пак нямат време да се обърнат към Аллах, да изпълнят намаза си и отправят Дуа, но как да остане време, то даже не стига да бъдат изгледани всички сериали по всички телевизии. Аллах колко много ни е облагодетелствал с нещата, които ни е дал, но Той ги е дал не да се опияняваме и самозабравяме, а за улеснение и за отправяне на благодарност към Него. Поддаваме се на измамната наслада, на клопките с които се сблъскваме всеки ден.
„Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд – възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада“ (57: 20).
А не са ли опиянени мъжете гонещи многото пари, скъпите коли, с които да се показват пред другите. Та това не ги ли прави много алчни и скъперни, едно голямо привързване към земните богатства и отдалечаване от същинската цел, към която трябва да се стреми всеки от нас, а именно Дженнета.
Аллах Всевишния е казал: „А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното и не ще го избави неговото богатство, когато пропадне“ (92: 8–11).
Също се наблюдава опиянение към земните блага дори и при малките деца, което е много лошо, защото те са бъдещите мюсюлмани. Почти не се среща дете без модерен телефон, лаптоп, играчки и прочие, без които вече не могат. Ограбени са емоционално, ограбва им се детството и се опияняват от най-крехката и невинна възраст, а какво остава като пораснат. Как ще се научат да ценят душевните качества, когато всичко се измерва в материални неща, как ще се научат на малко, когато им се предоставя твърде много, когато се стига до там, че, ако не иска да яде нещо, ще му се предложи по-хубаво. При положение, че някъде някой в този момент може да умира от глад. Богатството не е в парите, а на хората в душите.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Богатството не е в многото имот, ала то е богатството на душата“ (всепризнат хадис).
Разликата между хората едно време и хората сега е, че тогава са искали колкото да преживяват, а сега колкото и да имат, искат повече и повече....
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предава: „Ако имах злато, колкото Ухуд, би ме радвало след изтичането на три нощи да не ми остане нищо от него освен малко за изплащане на дълг“ (всепризнат хадис).
Нека всеки от нас спре за малко, да се позамисли и пренареди приоритетите си, да се поотърси от прекаленото привързване към земните богатства и да се стараем колкото може повече да се привързваме към Аллах и приближаването на Неговия лик и милост. Така ще спечелим много по-големи богатства, които няма да са временни като скъпия телефон, който при едно изпускане и го няма вече. Служейки пълноценно на Създателя си можем да очакваме безкрайните блага и награди, които Той ще ни даде!
„О, хора, обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!“ (35: 5)
Появи се ти на тази земя,
роди те майчица една.
Тя мъката изтърпя,
да те доведе на света!
Замисли се, колко си и благодарил за това?!
И не пропускай да и благодариш
за безсънните и нощи,
за огъня на нейното обичащо сърце,
за готовността и всичко свое да ти даде.
И кой би те обичал повече от нея?
Кой мъката наравно с тебе ще дели,
кой ще преброди света, щастие да ти осигури,
кой залъка си ще откъсне с тебе да го сподели?
Майчица несравнима,
цени я много докато я има!
Защото Аллах така е отредил
И Дженнета под нейните крака е скрил!!!
„Дойде мъж при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, и попита: „Пратенико на Аллах, кой човек най-много заслужава доброто ми отношение?“ Той отговори: „Майка ти“. [Мъжът] попита: „А после кой?“ Отговори: „Майка ти“. И пак попита: „А после кой?“ Отговори: „Майка ти“. И попита: „А после кой?“ Отговори: „Баща ти“ (всепризнат хадис).
Покаянието - теубе
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
О, хора! Трябва да осъзнаем своите многобройни грехове и да се покаем за преди да се яви пред нас смъртта и тогава вече ще е късно!Трябва да се покаем преди да ни отнесат в нашите тъмни гробове, в които ще бъдем заложници на своите деяния, където няма да имаме възможност да се покаем, нито да увеличим благодеянията си! Давайте да се покаем и да оплакваме своите многочислени грехове!
Абу Сюлейман ад-Дарани е казал: “Ако разумният човек в оставащият му живот плаче само за времето, което е прекарал в неподчинение, то и това ще е достатъчно, за да не го напусне тъгата до самата му смърт, а какво може да се каже за онзи, който прекарва остатъка от живота си невежество, както и преди”. (Виж “Наставление за правоверния” стр. 531).
Всевишният Аллах простира Своята Ръка нощем, за да приеме покаянието на съгрешилите през деня, и простира Всевишният Аллах Своята Ръка денем, за да приеме покаянието на съгрешилите през нощта. Всевишният Аллах обича каещите се раби. А нима ние няма да се обърнем към Всевишният Аллах, за да се покаем?!
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал, че Всевишният Аллах е по-милостив към Своите раби, отколкото майката към своята рожба.
Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, е разказал: "Веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, доведоха пленници, и сред тях имаше една жена, която бе изгубила своето дете (което кърмеше и в последствие е намерила). Когато тя намираше сред пленените някакво дете, то го вземаше, прегръщаше го и го кърмеше. Когато видя това нещо Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни попита: “Как мислите, тази жена способна ли е да хвърли в огъня своето дете? Ние казахме: "Кълнем се в Аллах, не!" Тогава Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, се обърна към нас и каза:“А, Аллах е по-милосърден към Своите (правоверни) раби, отколкото тази жена към своето дете!” /Този хадис е сведен от ал-Бухари 5999, Муслим 2754./
И нима може да се сравни милосърдието на майката с милосърдието на Всевишният Аллах , което обхваща всичко?
Всевишният Аллах се радва, ако раба се обръща към Него с покаяние, а пък ние печелим само благо от Нашия Повелител, радвайки Го.
Наистина, осъзнаването на греховете поражда в искрено каещия се човек покорност и смирение пред Всевишният Аллах. Повелителят на световете обича плача на каещите се. Докато правоверният продължава да помни за своите грехове, се увеличава неговата покорност и разкаянието му за тези грехове. Когато след греха следва покаяние и подчинение на Всевишният Аллах и много благодеяния, то проклетия шейтан с досада казва: "О, да не бях го вкарвал в този грях!" Защото много от каещите се, след извършения грях стават по-праведни, отколкото са били преди това.
Всевишният Аллах никога няма да остави Своя раб, ако той се обърне към Него и искрено се покае пред Него.
О, Аллах! Смили се над тези, над които не се е смилил никой, освен Ти, на които няма да помогне никой, освен Ти, които никой няма да приюти, освен Ти, които никой не подкрепя, освен Ти! О, Аллах! Смили се над нуждаещите се от Теб раби! При Теб ние търсим покровителство и убежище, тъй като не може да се намери убежище и спасение в никой друг, освен при Теб!
О, хора! Бързайте към благодеянията, заработвайки възнаграждение от Аллах, намирайте праведни братя, опасявайте се от отклонение по пътя на истината и от заблудата след истинското наставление.
Всевишният Аллах е казал: И надпреварвайте се към опрощение от своя Повелител и към Градината с ширината на небесата и на земята, приготвена за страхуващите се от Аллах, които раздават и в радост, и в беда, и сдържащите гнева си, и за извиняващите хората. Наистина, Аллах обича благодетелните./3:133-134/
Нека Всевишният Аллах да ни помогне в благодеянията и Той да приеме нашето покаяние!
От Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, когото го радват благодеянията му и огорчават злодеянията му, той е правоверен (му'мин)”. /Този хадис е сведен от Ахмед в “ал-Муснад” (3/17)./
Видове деяния, изкупващи греховете
Приемане на Исляма
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако рабът на Аллах приеме Исляма и неговия Ислям бъде добър, то Аллах ще му опрости всеки грях, извършен от него преди.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (41)./
Петте задължителни (фард) намаза и петъчния (джума) намаз
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Петте задължителни намаза и участието в петъчния намаз служат като изкупление за греховете, извършени между тези намази, само ако сред тях няма тежки грехове”. /Този хадис е сведен от Муслим (233)./
Прецизното умиване абдест и извършването на намаз след него
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас си приготви вода за абдест, а след това измие устата и носа, то обезателно заедно с водата ще се оттекат и извършените от него прегрешения на лицето, устата и носа! Ако след това измие своето лице, както му е заповядал Аллах, то заедно с водата от лицето му и брадата обезателно ще се оттекат прегрешенията на лицето му! И ако след това той измие своите ръце до лактите, то заедно с водата от края на пръстите му обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите ръце; ако след това протрие(месих) своята глава, то заедно с водата от краищата на косата му обезателно ще се оттекат прегрешенията на главата му; ако след това той измие краката си до кокалчетата на глезените, то заедно с водата от края на прътите на неговите крака обезателно ще се оттекат прегрешенията на неговите крака.
Ако след това той извърши намаз, възхвали Аллах, прослави Го, и Го превъзнесе величаейки Го така, както Той заслужава, и очисти своето сърце от всичко ненужно, (като не мисли за нищо), освен за Всевишният Аллах, то той ще се раздели със своите прегрешения и ще стане такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”. /Този хадис е сведен от Муслим (832)./
Ставане за извършване на молитви през нощта
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Вие трябва да извършвате намаз през нощта, тъй като наистина, това е бил обичая на праведниците, които са живели преди вас, и защото (нощните намази къямул-лейл)ви приближават към вашия Повелител Всевишният Аллах, изкупват вашите грехове и ви удържат от тях”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким (1/308). Шейх ал-Албани е определил този хадис като надежден хасен. Виж “Ирва ал-Галил” (2/199)./
Намаз в джамията и с джемаат
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който извърши прецизно абдест за намаз и пешком се отправи към джамията за задължителния фард намаз, за да го извърши заедно с хората, или пък в джемаат с хората, на него Аллах ще му опрости греховете”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи (856), достоверен сахих хадис./
Ходене до джамията пешком
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Когато някой извърши абдест с своя дом, а след това се отправи към един от домовете на Аллах за извършване на нещо от предписаното от Аллах, за една негова крачка от него се снема бремето на прегрешенията му, а за друга крачка негова крачка се повишава неговата степен”. /Този хадис е сведен от Муслим (666)./
Говеенето в месец Рамадан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който е говял по време на Рамадан с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени неговите предишни грехове”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (37), Муслим (760)./
Прекарване на нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл) и Нощта на предопределението (лейлятул-кадр) в ибадет
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който е прекарал нощите през месец Рамадан в намаз (къямул-лейл)с вяра и надежда за награда от Аллах, на него ще му бъдат опростени греховете. И на онзи, който е прекарал в намаз Нощта на предопределението с вяра и надежда за награда от Аллах, ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от ан-Насаи (2207), достоверен сахих хадис./
Говеене в деня Арафа
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Говеенето в деня Арафа служи като изкупление за греховете на изминалата и настоящата година”. /Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Говеене в деня Ашура
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Говеенето в деня Ашура служи като изкупление за греховете от изминалата година”. /Този хадис е сведен от Муслим (1262)./
Хадж и Умра
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който извърши Хадж, без да сквернослови и да не е извършил нищо греховно, се завръща такъв, какъвто е бил в деня, когато го е родила неговата майка”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1521), Муслим (1350)./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: ““Извършването на Умра и до следващата Умра, изкупва греховете, които са били между тях”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (1773), Муслим (1349)./
Зекят и милостинята садака
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Милостинята Зекят изчиства греховете, подобно на това, както водата гаси огъня”. /Този хадис е сведен от Ахмед, ат-Тирмизи. Шейх ал-Албани го е определил като достоверен сахих. Виж “Мушкилят ал-Факър” 117./
Борба по пътя на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Аллах опрощава на шахида всичко, освен неизплатения му дълг”. /Този хадис е сведен от Муслим (1886)./
Проява на търпение по време на беда
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Великият и Всемогъщ Аллах е казал: “Ако Аз изпратя на някой от Моите праведни раби изпитание (в вид на болест), след което той Ми въздаде хвала за низпосланото изпитание, то той ще се изправи от своето легло безгрешен, като в деня, когато го е родила майка му”. И Всевишният Аллах е казал (на меляикетата): “Аз ограничавам възможностите на Своя раб и го подлагам на изпитания. Затова записвайте му възнаграждението, което сте му записвали, когато той е бил здрав”. /Този хадис е сведен от Ахмед 4/123, ат-Табарани в “ал-Кабир” 7136. Хадисът е надежден хасен./
Приветствие словом и с ръкостискане
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, ако един правоверен срещне друг, и го приветства с мир (ес-Селяму-Алейкум), и му стисне ръката, то прегрешенията и на двамата ще се изсипят от тях подобно на това, както окапват листата от дървото”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в “ал-Аусат”. Шейх ал-Албани е потвърдил достоверността на хадиса. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (526)./
Възхвала и споменаване на Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който сто пъти през деня каже: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/-Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”, – той ще получи такава награда, каквато се полага за освобождаването на десет роби, и ще му бъдат записани извършването на сто благодеяния, и ще му бъдат изтрити записите на сто негови злодеяния, и те ще му послужат като защита от шейтана за този ден чак до вечерта, и никой не може да стори нищо по-добро от това, което той е сторил, с изключение на такъв човек, който произнесе тези слова повече пъти”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари (3293), Муслим (2695)./
Възхвала и споменаване на Аллах след задължителните намази
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: На онзи, който след края на всеки намаз произнесе по 33 пъти словата “Преславен е Аллах” (Субхан Аллах), словата “Хвала на Аллах” (Альхамду лиЛлях) и словата “Аллах е Най-Велик” (Аллаху Акбар), а на 100-ния път каже: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамду, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир/-Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ!”, – на него ще му бъдат опростени греховете, дори те да бъдат подобни на морската пяна.” /Този хадис е сведен от Муслим (597)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхана-Ллахи уа бихамдихи”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който каже 100 пъти: “Преславен е Аллах и хвала Нему” /Субхана-Ллахи уа бихамдихи/, – на него ще му бъдат опростени греховете, дори ако те са толкова много, колкото е морската пяна.”/Този хадис е сведен от ал-Бухари (7/168), Муслим (4/2071)./
Произнасяне 100 пъти на словата “Субхан Аллах“
Веднъж Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, намирайки се в обкръжението на своите сподвижници, ги попитал: “Може ли някой от вас да заработва по хиляда благодеяния?”. Един от присъстващите попитал: “О, Пратенико на Аллах! По какъв начин някой от нас може да заработи хиляда благодеяния?!” Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, отговорил: “Ако някой от вас произнесе 100 пъти “Тасбих” (Субхан Аллах), на него ще му бъда записано за това хиляда благодеяния и ще му бъдат изтрити хиляда злодеяния”. /Този хадис е сведен от Муслим (2698)./
Произнасяне на благословения за Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който от моята общност произнесе словата за благословение към мен, искрено с цялото си сърце, Аллах ще го благослови за това десет пъти, ще го издигне с десет степени, ще му запише десет благодеяния и ще му изтрие десет прегрешения”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари в “Тарих ал-Кабир” 2/1/50, ан-Насаи в “'Амал ал-Йеуми уа ал-Лейл” 166/64. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3360)./
Възхвала и споменаване на Аллах преди сън
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който си легне в постелята и произнесе: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-Мульку уа ляхуль-Хамд, уа ху уа 'аля кулли шай-ин къадир. уа ля хауля уа ля къууата илля би-Ллях. Субхана-Ллах. Уальхамду ли-Ллях. Уа ля иляха илля-Ллах. Уа Ллаху Акбар/.
“ Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата и Той над всяко нещо е Могъщ! Няма сила и мощ, освен у Аллах. Преславен е Аллах. Хвала на Аллах. Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах. Аллах е Най-Велик!”, - на него ще му бъдат опростени греховете, дори да са толкова, колкото е морската пяна”. /Този хадис е сведен от Ибн Хиббан 2358, Ибн ас-Сунни 229/216. Виж “ас-Силсиля ас-Сахиха” (3414)./
Възхвала и споменаване на Аллах по време на езан
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “На онзи, който по време на езан каже: /Ашхаду ан ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, уа ашхаду анна Мухаммадан 'абдуху уа расулюх. Радыту би-Лляхи Раббан, уа би Мухаммадин расулян уа биль-Ислями динан/. “Свидетелствам, че няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! И свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и Негов Пратеник; доволен съм от Аллах – като Повелител, от Мухаммед – като Пратеник, и от Исляма – като религия”, - ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от Муслим (386)./
Присъствие на събирания, където се възхвалява и споменава Аллах
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако хората се събират на едно място заедно и споменават Аллах с надеждата да се приближат към Него, то от небесата към тях се обръщат със словата: “Ставайте, тъй като вие спечелихте опрощение, вашите прегрешения бяха заменени с благодеяния!” /Този хадис е сведен от Ахмед, ал-Баззар, Абу Яаля. Виж “Маджмуа аз-Заваид” (10/76)./
Произнасянето на дуа, наречена “Изкупление за събрание”
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако човекът, който е присъствал в такова събрание, където хората са шумели много и са приказвали празни приказки, и преди да го напусне каже: /Субханака-Ллахумма уа бихамдика. Ашхаду ан ля иляха илля Анта. Астагъфирука уа атубу илейк/.
“Преславен Си! О, Аллах и хвала на Теб! Свидетелствам, че няма друг бог, освен Теб.Търся опрощение от Теб и на Теб се покайвам”, – на него ще му бъде опростено това, което се е случило в това събрание”. /Виж “Сахих Сунан ат-Тирмизи” (3/153).
Дуа, произнасяна на пазара
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който дойде на пазара и произнесе: /Ля иляха илля-Ллаху уахдаху ля шарика лях, ляхуль-мульку уа ляхуль-хамд, юх-йи уа юмиту уа ху-уа хайюн ля емут, биедихиль-хъейр, уа ху-уа 'аля кулли шей-ин къадир/.
“Няма друг бог достоен за поклонение, освен Аллах Един е Той и няма съдружници! Нему принадлежи властта, за Него е възхвалата. Той дарява живот и Той го отнема, и Той е Вечноживия и не Го постига смъртта, в Неговата Ръка е благото и Той над всяко нещо е Могъщ!”, – на този човек Аллах ще му зачете хиляда хиляди благодеяния, ще снеме от него хиляда хиляди прегрешения, и ще го издигне с хиляда хиляди степени и ще му изгради дом в Дженнета”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3428, хадис е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах след храна
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който след като се нахрани каже: /Альхамду ли-Лляхи-ллязи ат'амани хаза уа разакъанихи мин гайри хаулин минни уа ля къу-уатин/. “Хвала на Аллах, Който ме нахрани с това и ми даде препитание от него, докато аз нямам нито сила, нито мощ (за това)”, – ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023, ат-Тирмизи 3458. Хадисът е надежден хасен./
Възхвала и споменаване на Аллах при обличане на дрехите
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Онзи, който каже, когато си облича дрехите: /Альхамду ли-Лляхи-ллязи касани хаза ссауба уа разакъанихи мин гъайри хаулин минни уа ля къу-уатин/. “Хвала на Аллах, Който ме облече в тези дрехи и ме е дарил, докато аз самия нямам нито сила, нито мощ (за това)”, – ще му бъдат опростени греховете”. /Този хадис е сведен от Абу Дауд 4023. Шейх ал-Албани е определил хадиса като надежден хасен./
Наказание, установено от Шерията за извършения грях
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Ако раба на Аллах извърши забранено нещо от Аллах и бъде подложен за това на наказание, то ще му бъде опростено извършеното”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким. Виж “Сахих ал-Джамии” (2732)./
Измиване и окъпването на починал мюсюлманин
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този, който умие починал мюсюлманин, скривайки от другите недостатъците на неговото тяло, за които е узнал, то Аллах ще му опрости 40 пъти”. /Този хадис е сведен от ал-Хаким 10516, ал-Бейхаки 3/395. Хадисът е достоверен сахих./
Проявление почтителност към майка или леля
Ибн Омар радияллаху анхума, е предал, че веднъж при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, дошъл някакъв човек и му казал: "О, Пратенико на Аллах! Наистина, аз извърших голям грях, има ли покаяние за мен?" Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Жива ли е твоята майка?” Човекът казал: "Не". Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, го попитал: “А твоята леля?” Човекът казал: "Да". Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, му казал: “Тогава проявявай към нея благочестие”. /Този хадис е сведен от Ахмед 2/13, ат-Тирмизи 1904. Хадисът е достоверен сахих./
Извършване на всякакво благодеяние, след извършено злодеяние
Всевишният Аллах е казал: Наистина, добрините премахват злините. Това е наставление за поучаващите се./11:114/
Съобщава се, че веднъж Абу Зарр радияллаху анху, попитал Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем: "О, Пратенико на Аллах! Научи ме на такова дело, което ще ме отдели от Огъня и ще ме приближи до Дженнета?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Когато извършишлоша постъпка, след нея (веднага) извърши благодеяние. Наистина, благодеянието се увеличава десетократно!” Абу Зарр казал: " О, Пратенико на Аллах! А това отнася ли се към тези благодеяния произнасянето на словата "Ля иляха илля Аллах"?" Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Това е най-доброто от благодеянията!”/Този хадис е сведен от Ахмед 5/181. Достоверен сахих хадис./
И в заключение, възхваляваме Всевишният Аллах –Повелителя на световете!
Да благослови Аллах и приветства нашия Пророк Мухаммед, членовете на неговото семейство и всички негови сподвижници!
Всевишният Аллах е казал: А който се е покаял и вършил праведни дела, той се връща към Аллах с прието покаяние./25:71/
Условията на покаянието (тауба)
Искрено разкаяние пред Всевишният Аллах
Всевишният Аллах е казал: О, вие, които повярвахте! Покайте се пред Аллах с искрено покаяние/66:8/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина Аллах приема само тези деяния, които се извършват искрено и само заради Него!” /Този хадис е сведен от ан-Насаи 3140. Хафиз ал-Мунзири, имам ал-Ираки, хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса./
Прекратяване на извършването на греха
Всевишният Аллах е казал: Кажи на неверниците, че ако престанат, ще им се опрости онова, което е било по-рано./8:38/
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Истинското покаяние – това е разкаяние за извършените грехове, мигновеното прекратяване на неговото извършване, и твърдата решимост да не се извършва това занапред!” /Виж “Мадариджу ас-Саликин” 1/191.
А що се отнася до покаянието на онзи, който иска опрощение от Всевишният Аллах и в същото време продължава да извършва своя грях, то това му покаяние е недействително, и праведните предшественици са се изказвали много строго относно това! Ибн Аббас радияллаху анху, е казал: “Покаялият се е подобен на онзи, който въобще не го е извършил, искащия опрощение на греха, но продължаващия да греши е подобен на издевателстващия над своя Повелител (Всевишният Аллах)”./ Ибн Аби ад-Дуня в “ат-Тауба” 85, ал-Бейхаки в “ас-Сунан ал-Кубра” 10/154./
Имам ал-Фудайл Ибн Ийяд е казал: “Ду’а за опрощение без отказ от греховете, е покаяние на лъжците!” /Виж “ал-Азкяр” 492./
Съжаление (разкаяние) за извършения грях
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Съжаление за (извършения) грях, това (вече) е покаяние.” /Този хадис е сведен от Ибн Маджа 4252. Имамите Ибн Хиббан, ал-Хаким, аз-Захаби, Ибн Хаджар, ал-Бусейри, ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса./
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “Ако човек не изрази съжаление за скверното, което е извършил, то това показва, че дадения човек доволства с греха си и упорства в извършването му!” /Виж “Мадариджу ас-Саликин” 1/182./
Имам ас-Синди е казал: “Съжалението трябва да бъде изказано именно поради причината за извършването на греха! Ако човек прояви съжаление по друга причина, като например, че е започнал да съжалява, защото е пил вино, заради загуба на пари за неговото закупуване, то такова съжаление няма никакво отношение към покаянието!” /Виж“Шарх Сунан Ибн Маджа” 4/492./
Ду’а за опрощение
Независимо, че съжалението е най-важното условие за покаянието, също така за искреното разкаяние е необходимо и да се иска опрощение от Всевишният Аллах с думи от устата, както е повелил за това Всевишният Аллах, казвайки: Молете за опрощение своя Повелител и се покайте пред Него/11:3/
И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всевишният Аллах е казал: “О, син на Адам! Наистина, Аз ще ти опрощавам, без да обръщам внимание на това, какви грехове си извършил, до тогава, докато не престанеш да Ме зовеш за опрощение и да се надяваш на Мен! О, син на Адам! Ако извършиш толкова много грехове, че те достигнат облаците в небето, а след това поискаш от Мен опрощение, то Аз ще ти опростя!” /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 3540. Достоверността на хадиса са потвърдили имам ат-Тирмизи, имам ал-Музани и шейх ал-Албани./
И, когато се иска от Всевишният Аллах опрощение, следва да се прояви настойчивост, а не да се казва: "О Аллах, прости ми, ако пожелаеш " и т.н. От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас в никакъв случай да не казва: "О Аллах, прости ми, ако поискаш, о Аллах, помилвай ме, ако поискаш ", а трябва да проявява решителност, тъй като никой не може да принуди Аллах за каквото и да било”. /Този хадис е сведен от ал-Бухари 6339, Муслим 4/206./
Решимост повече никога да не се извършва този грях
Всевишният Аллах е казал: И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, защото никой не опрощава греховете, освен Аллах, и които не упорстват в своите деяния, знаейки, на такива наградата им е опрощение от техния Повелител и Градините, сред които реки текат, там ще пребивават вечно. И колко прекрасна е отплатата за дейните!/3:135-136/
Ан-Ну’ман Ибн Башир е разказал: “Аз попитах Омар Ибн ал-Хаттаб радияллаху анху, за значението на айета: Покайте се пред Аллах с искрено покаяние/66:8/, и той каза: “Това е разкаяние за допуснат грях и не завръщане към него занапред, или пък да няма желание да се завърне към него”. /Ибн Абу Шейба 901, ал-Хаким 2/495. Хафиз Ибн Хаджар и хафиз ал-Бусейри са определили иснада за достоверен сахих./
Да изкупи своята вина пред онзи, с който е постъпил несправедливо
Ако един мюсюлманин е откраднал или причинил някаква материална или физическа вреда на друг, то споменатите дотук условия за покаяние няма да са достатъчни докато той не изкупи своята вина пред пострадалия, или да му върне полагащото му се по право, или да му поиска прошка.
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Който е постъпил несправедливо със своя брат, посягайки му на честта или имуществото, нека го възмезди (да му върне имуществото) и да поиска опрощение днес, преди да му бъде удържано за това в деня, когато няма да има (значение) нито динар, нито дирхам. В този ден, ако той има праведно деяние, то ще се лиши от него в зависимост от степента на своята несправедливост ; ако той няма праведно деяние, то ще бъде взето от лошите деяния на неговия брат (на когото той е причинил зло) и ще бъде прибавено към неговите злодеяния.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (2449)/
Покаянията се приемат само преди да настъпи предсмъртния хрип, и преди слънцето да изгрее от запад
Всевишният Аллах е казал: Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър.И е безполезно покаянието за онези, които правят злини, а щом дойде при някого от тях смъртта, казва: “Сега се покаях.” Същото се отнася и за онези, които умират неверници. За тях Ние сме приготвили мъчително наказание./4:17-18/.
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Аллах Всемогъщ е Той и Велик ще приема покаянието на раба до тогава, докато той не започне да издава предсмъртни хрипове”. /Този хадис е сведен от ат-Тирмизи 2537. Имам ан-Навави и шейх ал-Албани са потвърдили достоверността на хадиса/.
От Абу Маса се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, Всевишният Аллах протяга Своята Ръка нощем, за да се покае извършилият нещо лошо през деня, и протяга Своята Ръка денем, за да се покае извършилият нещо лошо през нощта. (И така ще бъде) дотогава, докато слънцето не изгрее оттам, откъдето залязва”. /Този хадис е сведен от Муслим 2759./
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, също така е казал: “Часът няма да настъпи, докато слънцето не изгрее от запад. Когато то изгрее оттам, и хората видят това, те всички ще повярват.”, – и след това той е прочел следния айет: В деня, когато се явят някои от знаменията на твоя Повелител, не ще помогне вярата на душа, която преди не е вярвала или не е придобила благо в своята вяра./6:158/ /Този хадис е сведен от ал-Бухари в сборника “Сахих ал-Бухари” (4636), и от Муслим в “Сахих Муслим” (157)./
За необходимостта от бързо покаяние след извършването на грях
Да се покае човек за извършения грях е необходимо веднага, тъй като, колкото повече време минава и човека не се покайва след извършения от него грях, толкова по-дълбоко той пуска корени в душата му. Всевишният Аллах е казал: Аллах приема покаянието на онези, които правят зло в неведение, и после скоро се покайват. На тези Аллах приема покаянието. Аллах е Всезнаещ, Премъдър./4:17/
Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина, притежателя на левия свитък (меляикето записващо лошите дела) държи своето перо вдигнато над свитъка на съгрешилия раб-мюсюлманин в течение на шест часа. Ако той се покае и поиска опрощение от Аллах (за извършения грях), то (меляикето) отхвърля този грях. В противен случай то му го записва като едно лошо деяние”. /Този хадис е сведен от ат-Табарани в "ал-Кабир" 2/25, ал-Бейхаки в “Шуаб ал-иман” 2/349. Хадисът е надежден хасен. Виж “Сахих ал-Джамии” 2097./
Този, който открито е извършвал грехове или открито е призовавал и извършвал нововъведения (бидаат), е длъжен да се покае открито
Всеки, който е извършвал грехове или нововъведения бидаат открито или е заявявал, че тези грехове са позволени, или е вкарвал в заблуждение други по пътя на нововъведенията бидаат, е длъжен да се разкая открито и да разясни, че извършеното от него е било заблуждение и грях! Довод за това служат словата на Всевишният Аллах, Който е казал: Наистина онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения и вярното ръководство, след като Ние ги разяснихме на хората в Книгата, тях Аллах проклина и ги проклинат проклинащите, освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият [истината ]. Аз ще приема тяхното покаяние, защото Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния./2:159-160/
Шейх ал-Ислям Ибн Теймийа е казал: “Онзи, който е извършил грях тайно, нека се покае тайно, и той не трябва да говори открито за своя грях. Ако раба на Аллах извърши грях явно, то той е длъжен да се покае явно!” /Виж “Маджмуа ал-Фатава” 15/302./
Шейх Ибн ал-Кайим е казал: “От условията на покаянието за онзи, който е призовавал към нововъведения бидаат, са разяснението на това заблуждение и нововъведение, и указване на правия път!” /Виж “Уддату ас-Сабирин” 93./
Хасан Ибн Шакик е разказал: “Веднъж бяхме с Ибн ал-Мубарек и при него дойде един човек. Ибн ал-Мубарек му каза: “Ти ли си онзи джахмит?!” Той му отговори: “Да”. Тогава Ибн ал-Мубарек му каза: “Махай се от мен и никога повече не се връщай”! Той отговори: “Но аз се покаях!” Тогава Ибн ал-Мубарек каза: “Не, и докато твоето покаяние не бъде явно, каквото явно бе твоето нововъведение!”/Ибн Батта в “ал-Ибана ас-Сугра” 154./
И ако всички споменати условия за покаянието, раба на Всевишният Аллах изпълни по такъв начин, както това е установил Шерията, то нека се зарадва на обещанието от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, който е казал:
“Покаялият се за греха си е подобен на онзи, който не е извършил греха!”
/Този хадис е сведен от Ибн Маджа 4250, и ат-Табарани 1028. Хафиз Ибн Хаджар и шейх ал-Албани са определили този хадис като надежден хасен./
Въпрос: Какво трябва да е покаянието, ако греха засяга правата на друг човек?
Отговор: Покаянието следва да се основава на хадиса от Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем,който е казал: “Който е постъпил несправедливо със своя брат, посягайки му на честта или имуществото, нека го възмезди (да му върне имуществото) и да поиска опрощение днес, преди да му бъде удържано за това в деня, когато няма да има (значение) нито динар, нито дирхам. В този ден, ако той има праведно деяние, то ще се лиши от него в зависимост от степента на своята несправедливост ; ако той няма праведно деяние, то ще бъде взето от лошите деяния на неговия брат (на когото той е причинил зло) и ще бъде прибавено към неговите злодеяния.” /Този хадис е сведен от ал-Бухари (2449)/. Каещият се може да изкупи извършената несправедливост или като върне полагащото се на неговия собственик или като поиска опрощение от него. Ако той не му прости материалните загуби, то е необходимо да се върне необходимото на собственика.”
Извършилият преднамерено убийство има три задължения (ваджиб): пред Всевишният Аллах, пред убития и пред неговите роднини.
Ваджибът пред Всевишния Аллах може да се изпълни само с искрено покаяние.
Ваджибът пред роднините на убития се състои в това да се остави в техните ръце за възмездие по правото им на мъст (кисас), откуп или прошка.
Остава ваджиба пред убития, който да се изплати е невъзможно в земния живот. Учените са казали, че ако покаянието на убиеца е било искрено, то Всевишният Аллах ще го избави от задължението (ваджиб) пред убития, на убития Великият и Всемогъщ Аллах ще възмезди с благо от Себе Си в Деня Къямет. И това е предпочитаното мнение по този въпрос. /Виж "ал-Мадаридж" 1/299./
На въпроса за кражбата на вещи, е даден следния отговор: Длъжен си да търсиш хората от които си откраднал според твоите възможности и способности. Ако ги намериш трябва да им върнеш откраднатото и да възхвалиш Всевишният Аллах. Ако собственикът е умрял, то трябва да върнеш откраднатото на неговите наследници.”/Всички фетви са взети от книгата “Уриду ан Атуба уа лякин!” на шейх Мухаммед Салих ал-Мунаджид./
“Що се отнася до престъплението против “сърцето”, което се изразява с това, че човек говори на хората нещо неприятно или злослови за другите зад гърба им, то нека намери всеки един, които наскърбил с думи или като им е причинил болка и да поиска прошка за своите постъпки. Ако му се отдаде да намери някой и да получи прошка, то това ще е изкуплението за него, ако обиденият човек вече е починал, или отсъства, или е невъзможно да се поиска прошка от него, то в подобен случай да се поправи стореното може само по пътя на извършване на голямо количество добри дела.”/Откъс от книгата “Наставление за правоверния” на Абу Хамид ал-Газали/
?????? ?????? ??????????? ??????????
Опиянение от земния живот!
Темата е много актуална за нашето съвремие препълнено с най- различни изкушения, способни да опиянят всеки.
« "Разкрасена е за хората любовта към страстите -
към жените и децата,
и струпаните купища от злато и сребро,
и към отбраните коне,
и добитъка,
и посевите.
Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах." » (ал-Имран; 14)
Колкото и опиянени да са хората от земните богатства, ще дойде времето да изтрезнеят, но няма ли да е късно?
Несъмнено всеки ще се завърне при Аллах, но ще има ли значение тогава колко пари сме имали, колко имоти, скъпата кола, модерните дрехи и техники? О, не, това не би ни помогнало и нека се отърсим от опиянението още сега, а не когато е късно, защото земнияt живот е кратък, но Ахирета - вечен. И какво бихте предпочели - да сте добре тук за кратко или добре във вечността?
Аллах Всевишния е казал: „Земният живот прилича на вода, която сме излели от небето и с нея по земята изникват растенията за препитание на хората и на добитъка. Когато земята получи своята украса и се окичи, и обитателите й помислят, че имат власт над нея, идва и нашата повеля нощем или денем и я опустошаваме, сякаш довчера не е била цветуща. Така разясняваме знаменията на хора мислещи“ (10: 24).
Колко много са опиянени днешните домакини от екстрите, които до известна степен отменят техните ангажименти. Пералнята пере, съдомиялнята измива съдовете, прахосмукачката чисти и т.н., но за съжаление някой пак нямат време да се обърнат към Аллах, да изпълнят намаза си и отправят Дуа, но как да остане време, то даже не стига да бъдат изгледани всички сериали по всички телевизии. Аллах колко много ни е облагодетелствал с нещата, които ни е дал, но Той ги е дал не да се опияняваме и самозабравяме, а за улеснение и за отправяне на благодарност към Него. Поддаваме се на измамната наслада, на клопките с които се сблъскваме всеки ден.
„Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса, и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата, подобно на растения след дъжд – възхищават сеячите, после изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки. А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение от Аллах и благоволение. А земният живот е само измамна наслада“ (57: 20).
А не са ли опиянени мъжете гонещи многото пари, скъпите коли, с които да се показват пред другите. Та това не ги ли прави много алчни и скъперни, едно голямо привързване към земните богатства и отдалечаване от същинската цел, към която трябва да се стреми всеки от нас, а именно Дженнета.
Аллах Всевишния е казал: „А който е скъперник и пренебрегва, и взима за лъжа Най-прекрасното, ще го улесним към трудното и не ще го избави неговото богатство, когато пропадне“ (92: 8–11).
Също се наблюдава опиянение към земните блага дори и при малките деца, което е много лошо, защото те са бъдещите мюсюлмани. Почти не се среща дете без модерен телефон, лаптоп, играчки и прочие, без които вече не могат. Ограбени са емоционално, ограбва им се детството и се опияняват от най-крехката и невинна възраст, а какво остава като пораснат. Как ще се научат да ценят душевните качества, когато всичко се измерва в материални неща, как ще се научат на малко, когато им се предоставя твърде много, когато се стига до там, че, ако не иска да яде нещо, ще му се предложи по-хубаво. При положение, че някъде някой в този момент може да умира от глад. Богатството не е в парите, а на хората в душите.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Богатството не е в многото имот, ала то е богатството на душата“ (всепризнат хадис).
Разликата между хората едно време и хората сега е, че тогава са искали колкото да преживяват, а сега колкото и да имат, искат повече и повече....
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, се предава: „Ако имах злато, колкото Ухуд, би ме радвало след изтичането на три нощи да не ми остане нищо от него освен малко за изплащане на дълг“ (всепризнат хадис).
Нека всеки от нас спре за малко, да се позамисли и пренареди приоритетите си, да се поотърси от прекаленото привързване към земните богатства и да се стараем колкото може повече да се привързваме към Аллах и приближаването на Неговия лик и милост. Така ще спечелим много по-големи богатства, които няма да са временни като скъпия телефон, който при едно изпускане и го няма вече. Служейки пълноценно на Създателя си можем да очакваме безкрайните блага и награди, които Той ще ни даде!
„О, хора, обещанието на Аллах е истинно. Никога да не ви подмамва земният живот и никога най-измамният да не ви подмами за Аллах!“ (35: 5)
Искреност
От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Искреността насочва към благочестието, а благочестието насочва към Рая. Човек проявява искреност, додето бъде записан при Аллах като много искрен. Лъжата насочва към разпътството, а разпътството насочва към Ада. Човек проявява лъжливост, додето бъде записан при Аллах като голям лъжец“ (всепризнат хадис).
От Абу Мухаммeд ал-Хасан, син на Али ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Запомних от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Остави онова, което те съмнява, [и се насочи] към онова, което не те съмнява! Искреността е спокойствие, а лъжата ? съмнение“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
От Абу Халид Хаким ибн Хизам, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Продавачът и купувачът имат избор, докато не са се разделили. Ако са били искрени и откровени, сделката им е благословена, а ако са спотаили нещо и са излъгали, благословеността на сделката им се унищожава“ (всепризнат хадис).
1 – От ал-Мугира Ибн Шуаба радияллаху анху, се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е ходел по нужда, е отивал далече”. /Този хадис е достоверен хасен сахих./
2 – От Джабир Ибн Абдуллах ал-Ансарий радияллаху анхума, се предава, че:“Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е ходел по нужда (на открито място), той отивал толкова далече, че никой не е могъл да го види.” /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 3. Какво казва човек, когато влиза в тоалетна
3 – От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е влизал в тоалетната е казвал:“О, Аллах! Прибягвам към Твоята защита.”/Аллахумме инни еузу бике/”. (Във вариант от Абд ал-Уарис се казва:) “Прибягвам към Аллах за защита от шейтаните мъжки и женски пол”/Еузу би-Лляхи мин-ал-хубси ве-л-хабаиси/” Ухайб е предал с думи от Абд ал-Азиз, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека прибягва към защита при Аллах!” /Този хадис е достоверен сахих./
6 – От Зейд Ибн Аркам се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Наистина тези места [тоалетните] се посещават [и от шейтани]. И [затова] когато някой от вас отива там, нека каже: “Прибягвам към Аллах за защита от шейтаните мъжки и женски пол”/Еузу би-Лляхи мин-ал-хубси ве-л-хабаиси/”/Този хадис е достоверен сахих./
Глава 4. Относно нежелателността да се обръщаш в посока към Къбля при ходенето по нужда
7 – От Салман (ал-Фариси) се предава, че [веднъж] го попитали: “Вярно ли е, че вашия Пророк ви е научил на всичко, и дори как да ходите по нужда?” Той (Салман) казал: “Да. Той салляллаху алейхи ве селлем, ни е забранил да се обръщаме по посоката на Къбля при ходене по голяма или малка нужда, да се подмиваме с дясната ръка, да използваме за почистването истинджа [след ходене по нужда] по-малко от три камъчета и (ни е забранил) да използваме за почистването истинджа [след ходене по нужда] оборски тор или кости”. /Този хадис е достоверен сахих./
8 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина за вас аз съм като баща (родител), който ви обучава! Затова, когато някой от вас отиде в тоалетната по нужда, то нека да не се обръща по посоката на Къбля, нито с лице, нито с гръб, и да не използва дясната си ръка!” И той салляллаху алейхи ве селлем, ни повеляваше [да използваме за почистване след ходене по нужда] по три камъчета, и забраняваше за това да се използват тор и кости.” /Този хадис е надежден хасен./
9 – Във варианта от Абу Еюб се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Когато отивате в тоалетната по голяма или малка нужда, то не се обръщайте по посоката на Къбля [нито с лице, нито с гръб], а се обръщайте по посока на изток или на запад!” И когато отидохме в аш-Шам, то установихме, че там тоалетните са били построени по посока на Къбля, и ние се обръщахме в друга посока, и молехме Аллах за опрощение.” /Този хадис е достоверен сахих./
11 – От Марван ал-Асфар се предава: “Видях, как Ибн Омар накарал своята камила да се наведе [на колене], след това той слезе и после ходи по малка нужда, обърнат по посока на Къбля. Аз попитах: “О, Абу Абдурахман! Нима това не е забранено?” Той отговори: “Разбира се! Тази забрана обаче, се отнася [само] за открита местност, а ако има нещо между теб и Къбля, то в този случай няма нищо страшно.” /Този хадис е надежден хасен./
5 – Глава: Относно допустимостта на това (тоест, обръщане по посока на Къбля при ходене по нужда)
12 – От Абдуллах Ибн Омар се предава: “(Веднъж) когато се покачих върху покрива на дома, видях, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ходи по нужда (стъпил) на две тухли и обърнат към посоката на “Бейт ал-Макдис”. /Този хадис е достоверен сахих./
13 – От Джабир Ибн Абдуллах се предава: “Пророкът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е забранил да се обръщаме в посока към Къбля по време на ходене по малка нужда, и аз видях как година преди смъртта си той салляллаху алейхи ве селлем, се обръщаше в тази посока (Къбля, когато ходеше по малка нужда)”. /Този хадис е надежден хасен./
Глава 6. Относно това, как следва да се събличаш при ходене
по нужда.
14- От Ибн Омар се предава, че “Когато пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е искал да ходи по нужда, той не е вдигал своята дреха, докато не се приближавал близо до земята.”/Този хадис е достоверен сахих./
Глава 7. Порицава се разговора по време на ходене по нужда.
15 – От Хилял Ибн Ияд се предава: “(Веднъж) Абу Саид (ал-Худри) ми разказа, как е чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, да казва: “Нека не се уединяват двама (при ходене по нужда), и да не откриват своята аура, и да не разговарят един с друг. Наистина, на Всемогъщия и Велик Аллах това е ненавистно”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 8. Следва ли да се отговаря на приветствие при ходене по малка нужда?
16 – От Нафиа се предава, че Ибн Омар е казал: “Веднъж, когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, бил по малка нужда, покрай него минал един човек, който се обърнал към него с думи на приветствието (селям), но Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, не отговорил (на неговото приветствие)”.
Абу Дауд е казал: “В друг вариант, също така предаден от Ибн Омар и други се съобщава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е извършил тейеммум, и след това отговорил на човека, който го приветствал със селям”. /Този хадис е надежден хасен./
17 – Съобщава се, че веднъж Мухаджир Ибн Кунфуз дошъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато той бил по малка нужда, и го приветствал с приветствието (селям), но Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не му отговорил, докато не взел абдест. След това му се извинил и казал: “Наистина, не ми е приятно да споменавам Всемогъщия и Велик Аллах, освен когато съм чист”, или е казал: “В състояние на чистота”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 9. Относно човека, който споменава (възхвалява) Всевишният Аллах без да е чист (тахир).
18 – От Айша се предава, че е казала: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е споменавал (възхвалявал) Всемогъщия и Велик Аллах по всяко време”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 11. Очистване от урината (истибра).
20 – От Ибн Аббас се предава: “[Веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, минал покрай два гроба и казал: “Наистина те (обитателите на гробовете) са подложени на наказание, но не заради големи грехове. Що се отнася до този, то той не се е очиствал от урината, а що се отнася до другия (втория), то той е разпространявал (клевети) и слухове /намима/”. След това той поискал да донесат свежа палмова клонка, пречупил я на две половини и после забил едната част в единия гроб и другата част във втория гроб и казал: “Възможно е да им се облекчи наказанието, докато тези клонки не изсъхнат”.
Ханнад [един от разказвачите на този хадис] казал “предпазвал”вместо “очиствал”. /Този хадис е достоверен сахих./
21 – От Ибн Аббас се предава хадис с подобен смисъл, (в който се съобщава) че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Той не се е предпазвал от своята урина”.
А Абу Муавия [един от разказвачите на този хадис]е казал: “… (не се е) очиствал”. /Този хадис е достоверен сахих./
22 – От Абдурахман Ибн Хасана[Абдурахман Ибн Хасана – наричали са го Абдурахман Ибн Абдуллах Ибн ал-Мата’ ал-Кинди. Той е бил съюзник на племето Бени Зухра, брат на Шурахбил Ибн Хасана, а Хасана е била негова майка] се предава: “[Веднъж] аз и Амру Ибн ал-Ас се отправихме при Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Той излезе, държейки (в ръката си) кожен щит. След това той се прикри с щита и се изходи по малка нужда. Ние казахме: “Вижте го, той ходи по малка нужда клекнал, подобно на жена” [Тези, които са казали това, са били сподвижници. Те са го казали не за да се подиграват, а поради учудването, тъй като във времената на джахилията, от което те не били далече, при тях е било прието мъжа да ходи по малка нужда прав]. [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] чул това и казал: “А нима не знаете, какво се е случило с един човек от Бани Исраил? Когато урината попадала на тях, те изрязвали мястото върху което е попаднала урината, а пък той им забранявал да правят така, за което бил подложен на наказание в гроба си” /Този хадис е достоверен сахих/
Абу Дауд е казал: “Мансур е съобщил с думи от Абу Уаил, че Абу Муса в този хадис е казал: “кожата на един от тях …”. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./ Маукуф хадис е съобщение, чиято верига разказвачи стига до сподвижник на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем. И тъй като всички сподвижници на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, заслужават доверие, то хадисите маукуф имат юридическа сила./Бел на преводача/ А, Асим е съобщи с думи от Абу Уаил, че Абу Муса е казал: “… тялото на един от тях”.
Глава 12. Относно ходене по нужда стоейки прав.
23 – От Хузейфа Ибн ал-Яман се предава: [Веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, се оттеглил към място, където хората изхвърляли боклука, и там се изходил по малка нужда стоейки прав. След това поискал вода [за миене] и обтрил своите кожени местове /хуффайн/”. Абу Дауд е казал: “Мусаддад [един от разказвачите на хадиса] е съобщил: “[Хузейфа] е казал: “И аз започнах да се отдалечавам от него [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем], но той ме повика, и аз [веднага] се оказах зад него”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 13. Относно онзи, който се изхожда по малка нужда в съд, а след това го поставя до себе си.
24 – От Хукайма Бинт Умайма Бинт Рукайка се съобщава, че нейната майка е казала: “У Пророка салляллаху алейхи ве селлем, под кревата имаше дървен съд, в който той се изхождаше по малка нужда през нощта”. /Този хадис е надежден и достоверен хасен сахих./
Глава 14. Относно местата, в които Пророкът салляллаху алейхи ве
селлем, е забранил да се ходи по малка нужда.
25 – От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Пазете се от [извършването на] двете постъпки, навличащи проклятие!” [Хората] попитали: “А, що за постъпки са това, о, Пратенико на Аллах?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] казал: “Това е, когато някой облекчава нуждата си на пътя, [по, който ходят] хората, и под сянката [където те отсядат].” /Този хадис е достоверен сахих./
26 – От Муаз Ибн Джебел радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Пазете се от [извършването на] трите постъпки, които навличат проклятие: изпражнения в източника за вода, част от пътя [служещата на хората за] преминаване, и под сянката [където те отсядат].” /Този хадис е надежден хасен./
Глава 15. Относно ходенето по малка нужда в местата за къпане.
27 – От Абдуллах Ибн Мугаффал се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас не ходи по малка нужда в местата за къпане, където след това ще се къпе”. Ахмед е казал: “Където той след това ще извърши абдест. Наистина, болшинството нашепвания [на шейтана, са именно] заради това”./Този хадис е достоверен сахих./
28 – От Хумейд ал-Химяри, който е Ибн Абдурахман, е казал: “Срещнах един човек от тези, които са съпровождали Пророка салляллаху алейхи ве селлем, така както го е съпровождал Абу Хурейра. Той е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ни забрани да се решем всеки ден или да ходим по малка нужда в местата за къпане.” /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 17. Относно това, какво казва човек, когато излиза от тоалетната.
30 – От Юсуф Ибн Абу Бурда и неговия баща се предава, че Айша радияллаху анха, разказала: “Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, излизаше от
Тоалетната, казваше: “Моля за Твоето опрощение”/гуфраанаке/”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 18. Относно нежелателността от съприкосновение към
половите органи с дясната ръка при очистване истибра след ходене по малка нужда.
31 – От Абдуллах Ибн Абу Катада с думи от неговия баща се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас ходи по малка нужда, то нека не докосва половия си орган с дясната ръка. И когато излезе от тоалетната, нека не се подмива с дясната ръка. И когато пие, то нека не пие на един дъх”/Този хадис е достоверен сахих./
32 - От Хариса Ибн Вахб ал-Хузаий се предава: “ Хафса, жена на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ми разказа, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, си е служил с дясната ръка, при хранене, пиене и обличане, а лявата е използвал при всички останали случаи”. /Този хадис е достоверен сахих./
33 – От Айша се съобщава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, използваше дясната ръка за очистване и хранене, а лявата ръка използваше при посещението на тоалетните и други подобни случаи”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 20. Относно това, което е забранено да се използва за очистване след ходенето по нужда /истинджа/?
36 – От Шайбан ал-Китбани се предава, че Маслама Ибн Мухаллед назначил Рувайфи’а Ибн Сабит за губернатор в долната част (на Египет). Шайбан разказал: “Пътувахме с него от Кум Шарик до Алкама или от Алкама до Кум Шарик, (но) той искаше (да отиде) в Алкама”. Рувайфи’а разказал: “По времето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, някои от нас вземаха под наем камила от своя брат с условие, че ще му даде половината от спечеленото, а другата половина оставял за себе си, така са стояли нещата и тогава, когато летящата стрела и перото върху нея са принадлежали на един, а наконечника на друг”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ми каза: “О, Рувайфи’а! Възможно е, ти да поживееш още дълго след мен, затова съобщи на хората това, че ако някой привързва [на плитка] своята брада, или носи нишка (конци), за да се предпази от лоши очи, или се очиства с животински тор или кости, то Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е непричастен към него”. /Този хадис е достоверен сахих./
38 – От Абу Зубейр се предава, че той чул, как Джабир Ибн Абдуллах е казал:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ни е забранил да се забърсваме с кости и тор”. /Този хадис е достоверен сахих./
39 – От Абдуллах Ибн Месуд се съобщава: “(Веднъж) при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, дошла делегация от джинове и казали: “О, Мухаммед! Забрани на своята общност Умма да се забърсва с кости, тор и пепел. Наистина Всевишният Аллах е сторил в тях препитание за нас”.
(Ибн Месуд) казал: “И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ни забрани да правим това”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 21. За забърсването [истинджа] с камъчета след ходенето по нужда.
40 – От Айша се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Когато някой от вас отива по голяма нужда, нека вземе със себе си три камъчета, с които да се почисти, и те ще са достатъчни за него”. /Този хадис е надежден хасен./
41 – От Хузейма Ибн Сабит се предава: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, бе попитан за очистването след ходенето по нужда, и той казал: “(Очистването следва да се извърши с) три камъчета, между които да няма тор” /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 23. Относно подмиването с вода.
43 – От Анас Ибн Малик се предава: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, отишъл зад ограда (или зад стена) и с него имало младеж, който му носел вода за умиване, и той беше по-млад от всички нас. Поставил съда с водата до дървото лотос. Като свършил с ходенето по нужда, той излезе при нас, и се бе подмил с вода”. /Този хадис е достоверен сахих./
44 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този айет е бил низпослан за жителите на Куба'а Там има хора, които обичат да се пречистват./9:108/ (Абу Хурейра нататък) казал: “Те са се подмивали с вода (след ходене по нужда), и този айет е бил низпослан за тях”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 24. За човека, който изтрива своята ръка в земята,
след подмиването истинджа.
45 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “[Веднъж], когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, отиде по нужда [в тоалетна], аз му занесох таур [малък съд от мед или камък], или раква [малка кофичка от кожа] с вода, (с която) той се подми”. /Този хадис е надежден хасен./
Глава 25. Мисвак /сивак/.
46 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ако [с това] не бих обременил правоверните, то бих им повелил да задържат нощния намаз /ал-иша/ и да използват мисвак преди всеки намаз”. /Този хадис е достоверен сахих./
Шейх ал-Албани е казал: “Този хадис е достоверен сахих, с изключение на словата “ нощния намаз /ал-иша/”
47 – От Зейд Ибн Халид ал-Джуханий се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, да казва: “Ако [с това] не бих обременил своята общност Умма, то бих им повелил да използват мисвак преди всеки намаз”. Абу Селяма е казал: “Аз видях в джамията Зейд да седи и на ухото си имаше мисвак, (подобно на това) както писаря (поставя своя) молив. И всеки път, когато той става за намаз, той ползваше този мисвак”. /Този хадис е достоверен сахих./
48 – Съобщава се, че Абдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар бил запитан: “Ти виждал ли си, как Ибн Омар е извършвал абдест за всеки намаз, бивайки с абдест или без него!” Разкажи ми за това. Той отговорил: “Асма Бинт Зейд Ибн ал-Хаттаб, ми разказа, че Абдуллах Ибн Ханзала Ибн Абу Амир й е разказал, че на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, му е било повелено да извършва абдест преди всеки намаз, бивайки с абдест или без него, и когато това е станало обременително за него, то му е било повелено да използва мисвак преди всеки намаз. А Ибн Омар е считал, че намира в себе си сили (за това), затова той не е оставял извършването на абдест за всеки намаз”. /Този хадис е надежден хасен./
26 – ??? ?????? ?????????
Глава 26. Как се използва мисвак.
49 - Абу Бурда е съобщил с думи от своя баща (който е Абу Муса Абдуллах Ибн Кайс ал-Ашари): “Мусаддад е казал: “(Веднъж) ние отидохме при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, за да го помолим той да ни предостави животни за превоз, и аз го видях, как той (с мисвак) чистил своя език”.
Абу Дауд е казал: “Сюлейман е казал: “(Абу Муса) е казал: “Аз влязох при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато той си чистеше зъбите, поставяйки мисвака на края на езика си и казваше: “Их, их”, имайки предвид, че той (е произнасял такива звуци, каквито се произнасят) при позиви за повръщане”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 27. Относно това, че човек (може) да използва
мисвака на друг.
50 – От Айша радияллаху анха, се съобщава: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, използваше мисвак, когато при него са били двама души, единият от които бе по-възрастен от другия. И Аллах му внушил (вахий), за превъзходството на мисвака, (и че етикета при използването на мисвак) е в това, да предаде го (използването на мисвак) на по-възрастния”. /Този хадис е достоверен сахих./
51 – От ал-Микдам Ибн Шурейх се съобщава, че неговият баща е казал: “Веднъж попитах Айша: “Кое бе първото нещо, което е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, когато се прибираше в къщи?” Тя отговори: “(Той си почистваше зъбите с) мисвак”. /Този хадис е достоверен сахих./
28 – Глава: Относно измиването [очистването] на мисвака.
52 – От Айша се съобщава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, си почистваше зъбите с мисвак и ми даваше мисвака, за да го измия, но аз всеки път го използвах[за да получа благословение от това] и след като го измиех му връщах мисвака”. /Този хадис е надежден хасен./
Глава 29. За това, че мисвака се отнася
към фитрата [човешката природа, или както много от учените улема го определят - Исляма].
53 – От Айша се съобщава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Десет неща са от фитрата: постригване на мустаците, пускането на брада, (използване на) мисвак, промиване на носа с вода, рязане на ноктите, промиване между пръстите, бръснене на космите под мишниците, бръснене на космите по слабините, и подмиването с вода”. –имайки предвид подмиването истинджа с вода.
Мусаб е казал: “И аз забравих десетото, но е възможно, това да е изплакването на устата”. /Този хадис е надежден хасен./
54 – Ибн Аббас е казал:“Пет от тях се отнасят за главата”, и е споменал за сресването на път, и не е споменал за пускането на брадата”. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./ маукуф се нарича хадис, в чийто текст се свеждат слова на някой от сподвижниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, или се съобщава за негови постъпки./
От Талка Ибн Хабиб и Муджахид, и от Бакр Ибн Абдуллах ал-Музани и това е тяхно становище [думи], но те не са споменали пускането на брада. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Пускането на брада”. /Този хадис е достоверен сахих./
.
От Ибрахим ан-Наха’и се предава подобен хадис, и той е споменал в него за пускането на брада и обрязването”. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./
Глава 30. (Използването на) мисвак от онзи,
който се събуди нощем.
56 – От Айша се предава: “За Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, поставяха вода за абдест и мисвак, а когато той се събуждаше нощем, то [отначало] отиваше в тоалетната, а след това си почистваше зъбите с мисвак”. /Този хадис е достоверен сахих./
57 – От Айша се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не пропускаше, когато се събуди, нощем или денем да не си почисти зъбите с мисвак преди абдест”. /Този хадис е надежден хасен, с изключение на словата “…или денем …” ./
58 – От Абдуллах Ибн Аббас се предава: “(Веднъж) пренощувах у Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и когато се събуди, донесе водата (предназначена за абдест), след това взе мисвака, и него си почисти зъбите и след това прочете следните айети: Наистина в сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните/3:190/. Той продължаваше да ги чете, докато почти не завърши сурата, или я довърши, след което взе абдест, отиде до мястото, където изпълнява намаз, извърши намаз от два рекята, след което се върна в своята постеля и поспа толкова, колкото бе угодно на Аллах. После той се събуди, повтори същото и се върна в своята постеля и заспа. След това той (пак) се събуди, и повтаряйки същото се върна в постелята си и (отново) заспа. После той се събуди и стори същото, и всеки път той почистваше зъбите си с мисвак, извършваше намаз от два рекята, след което извърши намаза “Витр” .
Абу Дауд е казал: “Ибн Фудейл е предал с думи от Хусайн, че (Ибн Аббас) е казал: “Той си почистил зъбите, взел абдест и прочел: Наистина в сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните/3:190/, докато не дочел тази сура до край.”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 31. Относно задължителното предписание [фард] на
умиването абдест.
59 – Абу ал-Мелих е предал от своя баща, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всемогъщият и Велик Аллах няма да приеме милостинята садака, [давана от имущество, придобито по забранен начин] гулуль и намаз, извършен без умиването абдест”. /Този хадис е достоверен сахих./
60 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Аллах няма да приеме намаза на онзи от вас, на който се развали абдест, докато той не възобнови своя абдест”. /Този хадис е достоверен сахих./
61 – От Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ключа на намаза е
пречистването, [намазът] започва с текбир, и завършва с теслим”. /Този хадис е надежден хасен и достоверен сахих./
Глава 33. За това, което осквернява [замърсява] водата.
63 –От Абдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар се предава, че неговия баща радияллаху анхума, е казал: “Веднъж запитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем за водата и за хищниците и другите животни, които я посещават и той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако обемът на водата е достигнал две стомни(1), то тя не се осквернява [замърсява]”. /Този хадис е достоверен сахих/
(1)Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури е казал: “Арабската дума “кулла” (букв. “стомна”, “кана”) се отнася за много голям глинен съд. Обемът на такива глинени съдове е различен в зависимост от тяхната големина. Арабите много добре са знаели обема на хаджарските глинени съдове, които са били споменавани в стиховете и притчите. А това означава, че в хадиса става дума именно за хаджарските глинени съдове. Обемът на всеки един такъв съд е около 250 ратла, от което следва, че две стомни събират около 500 ратла, или 227 литра”.
64 –Убейдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар е съобщил с думи от своя баща радияллаху анхума, че веднъж попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,за водата в пустинята, и той споменал хадис с такова значение”. /Този хадис е достоверен хасан сахих./
65 – От Убейдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава: “Моят баща ми съобщи, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал:“Ако обемът на водата е достигнал две стомни(1), то тя не се осквернява [замърсява]”. /Този хадис е достоверен сахих/
Глава 34: Какво е казано за кладенеца Будa’ат.
66 – Убейдуллах Ибн Абдуллах Ибн Рафи’ Ибн Хадидж е предал с думи от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, че веднъж попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем: “Може ли да извършим абдест с водата от кладенеца Будa’ат? В този кладенец хвърлят изцапани с менструална кръв парцали, [мъртви] кучета и изгнили продукти”. И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Тази вода е чиста и нищо не може да я оскверни”. /Този хадис е достоверен сахих./
67 – От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, когато му съобщили, че са му донесли вода от кладенеца Будa’ат, в който хвърлят [мъртви] кучета, парцали, изцапани с менструална кръв и човешки изпражнения, да казва: “Наистина, тази вода е чиста и нищо не може да я оскверни”.
Абу Дауд е казал: “Чух как Кутайба Ибн Саид е казал: “Аз попитах този, който се грижи за кладенеца Будa’ат за неговата дълбочина и той ми каза: “При най-дълбокото (дъното) водата в него достига до нивото на челото”. Аз попитах: “А (каква е дълбочина) когато водата е плитка?” Той отговори: “По-ниско от аурата[на мъжа]”. Абу Дауд е казал: “И аз измерих кладенеца Будa’ат със своя плащ по дължина, след това го опънах над него и измерих с лакти, оказа се, че ширината му е равна шести лакътя. Аз попитах този, който ми отвори вратите на градината и ме пусна вътре: “Изменен ли е първоначалния вид на постройката на кладенеца?” Той ми отговори: “Не”. И аз видях в него вода, която е изменила цвета си”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава35. Водата не се осквернява
68 – От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава: “Веднъж една от жените Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се изкъпала с вода от някакъв съд [1], след което дошъл Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за да извърши умиването абдест или гусл от тази съд. Тя му казала: “О, Пратенико на Аллах! Аз бях в състояние на осквернението /джунуб/”. И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал: “Наистина, [от това] водата не се
осквернява”. /Този хадис е достоверен сахих./
[1] В текста на хадиса е употребена думата “джафнах”, което означава “дълбока дървена купа”. Бел на преводача.
Глава 36. Ходене по малка нужда в застояла вода
69 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас да не ходи по малка нужда в застояла вода, в която след това ще се къпе”. /Този хадис е достоверен сахих./
70 – От Мухаммед Ибн Аджлан се предава: “Чух как моят баща разказваше, че Абу Хурейра радияллаху анху, е съобщил, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас да не ходи по малка нужда в застояла вода, и да не се къпе в нея, за да се пречисти от осквернението джанаба”. /Този хадис е достоверен хасен сахих./
Глава 37. Извършване на абдест с вода, останала от кучето.
71 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Очистването на ваш съд, когато в него е лочало куче, става чрез седем кратно измиване, като първия път съда [трябва да се изтрие, като се] използва пръст [от земя]”. /Този хадис е достоверен сахих./
72 – Съобщава се, че Мухаммед (Ибн Сирин) е предал от Абу Хурейра радияллаху анху, подобен хадис но който не е възходящ (към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем) с допълнението: “А, ако от съда е облизала котка, то го измийте веднъж”. /Този хадис е достоверен сахих маукуф./
73 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ако от [някой] съд е близало куче, то измийте [този съд] седем пъти, и седмия път [го изтрийте] с пръст [от земята]”. /Този хадис е достоверен сахих. Обаче без словата “седмия път”, които са отклонени шазз, и вероятно, както за това е споменал Хафиз Ибн Хаджар, че пръста от земята се използва при почистването първия път, както е във варианта на хадис № 71.
74 – От Абдуллах Ибн Мугаффал радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е заповядал да се убиват кучетата, но после е казал:“За тях същото[1], което и за тях[2].” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, дал разрешение [притежаване на] ловджийски кучета и такива, които охраняват домовете и е казал: “Ако от [някой] съд е близало куче, то измийте [този съд] седем пъти, и осмия път го посипете с пръст [от земята]”. /Този хадис е достоверен сахих./
[1] Има се предвид кучетата.
[2] Има се предвид хората, които убиват кучета. Смисълът на тези слова се заключава в това, че не следва да се убиват кучета безпричинно и безразборно. Бел на преводача.
Глава 38. Вода, оставена от котка.
75 – От Kaбша Бинт Kaаб Ибн Малик, която е била жена на Ибн Абу Катада, се предава, че Абу Катада веднъж дошъл при нея, и тя му наляла вода, за абдест. После дошла котка и попила от тази вода, а той наклонил съда към котката, за да [може тя да се] напие”. Кабша казала: “Когато той видя, че аз го наблюдавам, каза: “Ти учудена ли си, о дъще на моя брат?” Аз казах: “Да”. Той каза: “Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Те [котките] не са нечисти неджес и са от тези, които винаги ви заобикалят [винаги са около вас]”. /Този хадис е достоверен хасен сахих./
От Ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Искреността насочва към благочестието, а благочестието насочва към Рая. Човек проявява искреност, додето бъде записан при Аллах като много искрен. Лъжата насочва към разпътството, а разпътството насочва към Ада. Човек проявява лъжливост, додето бъде записан при Аллах като голям лъжец“ (всепризнат хадис).
От Абу Мухаммeд ал-Хасан, син на Али ибн Аби Талиб, Аллах да е доволен и от двамата, се предават думите: „Запомних от Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Остави онова, което те съмнява, [и се насочи] към онова, което не те съмнява! Искреността е спокойствие, а лъжата ? съмнение“ (разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).
От Абу Халид Хаким ибн Хизам, Аллах да е доволен от него, се предават думите: „Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Продавачът и купувачът имат избор, докато не са се разделили. Ако са били искрени и откровени, сделката им е благословена, а ако са спотаили нещо и са излъгали, благословеността на сделката им се унищожава“ (всепризнат хадис).
1 – От ал-Мугира Ибн Шуаба радияллаху анху, се предава: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е ходел по нужда, е отивал далече”. /Този хадис е достоверен хасен сахих./
2 – От Джабир Ибн Абдуллах ал-Ансарий радияллаху анхума, се предава, че:“Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е ходел по нужда (на открито място), той отивал толкова далече, че никой не е могъл да го види.” /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 3. Какво казва човек, когато влиза в тоалетна
3 – От Анас Ибн Малик радияллаху анху, се предава, че: “Когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е влизал в тоалетната е казвал:“О, Аллах! Прибягвам към Твоята защита.”/Аллахумме инни еузу бике/”. (Във вариант от Абд ал-Уарис се казва:) “Прибягвам към Аллах за защита от шейтаните мъжки и женски пол”/Еузу би-Лляхи мин-ал-хубси ве-л-хабаиси/” Ухайб е предал с думи от Абд ал-Азиз, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Нека прибягва към защита при Аллах!” /Този хадис е достоверен сахих./
6 – От Зейд Ибн Аркам се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Наистина тези места [тоалетните] се посещават [и от шейтани]. И [затова] когато някой от вас отива там, нека каже: “Прибягвам към Аллах за защита от шейтаните мъжки и женски пол”/Еузу би-Лляхи мин-ал-хубси ве-л-хабаиси/”/Този хадис е достоверен сахих./
Глава 4. Относно нежелателността да се обръщаш в посока към Къбля при ходенето по нужда
7 – От Салман (ал-Фариси) се предава, че [веднъж] го попитали: “Вярно ли е, че вашия Пророк ви е научил на всичко, и дори как да ходите по нужда?” Той (Салман) казал: “Да. Той салляллаху алейхи ве селлем, ни е забранил да се обръщаме по посоката на Къбля при ходене по голяма или малка нужда, да се подмиваме с дясната ръка, да използваме за почистването истинджа [след ходене по нужда] по-малко от три камъчета и (ни е забранил) да използваме за почистването истинджа [след ходене по нужда] оборски тор или кости”. /Този хадис е достоверен сахих./
8 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Наистина за вас аз съм като баща (родител), който ви обучава! Затова, когато някой от вас отиде в тоалетната по нужда, то нека да не се обръща по посоката на Къбля, нито с лице, нито с гръб, и да не използва дясната си ръка!” И той салляллаху алейхи ве селлем, ни повеляваше [да използваме за почистване след ходене по нужда] по три камъчета, и забраняваше за това да се използват тор и кости.” /Този хадис е надежден хасен./
9 – Във варианта от Абу Еюб се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Когато отивате в тоалетната по голяма или малка нужда, то не се обръщайте по посоката на Къбля [нито с лице, нито с гръб], а се обръщайте по посока на изток или на запад!” И когато отидохме в аш-Шам, то установихме, че там тоалетните са били построени по посока на Къбля, и ние се обръщахме в друга посока, и молехме Аллах за опрощение.” /Този хадис е достоверен сахих./
11 – От Марван ал-Асфар се предава: “Видях, как Ибн Омар накарал своята камила да се наведе [на колене], след това той слезе и после ходи по малка нужда, обърнат по посока на Къбля. Аз попитах: “О, Абу Абдурахман! Нима това не е забранено?” Той отговори: “Разбира се! Тази забрана обаче, се отнася [само] за открита местност, а ако има нещо между теб и Къбля, то в този случай няма нищо страшно.” /Този хадис е надежден хасен./
5 – Глава: Относно допустимостта на това (тоест, обръщане по посока на Къбля при ходене по нужда)
12 – От Абдуллах Ибн Омар се предава: “(Веднъж) когато се покачих върху покрива на дома, видях, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ходи по нужда (стъпил) на две тухли и обърнат към посоката на “Бейт ал-Макдис”. /Този хадис е достоверен сахих./
13 – От Джабир Ибн Абдуллах се предава: “Пророкът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, ни е забранил да се обръщаме в посока към Къбля по време на ходене по малка нужда, и аз видях как година преди смъртта си той салляллаху алейхи ве селлем, се обръщаше в тази посока (Къбля, когато ходеше по малка нужда)”. /Този хадис е надежден хасен./
Глава 6. Относно това, как следва да се събличаш при ходене
по нужда.
14- От Ибн Омар се предава, че “Когато пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е искал да ходи по нужда, той не е вдигал своята дреха, докато не се приближавал близо до земята.”/Този хадис е достоверен сахих./
Глава 7. Порицава се разговора по време на ходене по нужда.
15 – От Хилял Ибн Ияд се предава: “(Веднъж) Абу Саид (ал-Худри) ми разказа, как е чул Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, да казва: “Нека не се уединяват двама (при ходене по нужда), и да не откриват своята аура, и да не разговарят един с друг. Наистина, на Всемогъщия и Велик Аллах това е ненавистно”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 8. Следва ли да се отговаря на приветствие при ходене по малка нужда?
16 – От Нафиа се предава, че Ибн Омар е казал: “Веднъж, когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, бил по малка нужда, покрай него минал един човек, който се обърнал към него с думи на приветствието (селям), но Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, не отговорил (на неговото приветствие)”.
Абу Дауд е казал: “В друг вариант, също така предаден от Ибн Омар и други се съобщава, че: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е извършил тейеммум, и след това отговорил на човека, който го приветствал със селям”. /Този хадис е надежден хасен./
17 – Съобщава се, че веднъж Мухаджир Ибн Кунфуз дошъл при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато той бил по малка нужда, и го приветствал с приветствието (селям), но Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не му отговорил, докато не взел абдест. След това му се извинил и казал: “Наистина, не ми е приятно да споменавам Всемогъщия и Велик Аллах, освен когато съм чист”, или е казал: “В състояние на чистота”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 9. Относно човека, който споменава (възхвалява) Всевишният Аллах без да е чист (тахир).
18 – От Айша се предава, че е казала: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е споменавал (възхвалявал) Всемогъщия и Велик Аллах по всяко време”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 11. Очистване от урината (истибра).
20 – От Ибн Аббас се предава: “[Веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, минал покрай два гроба и казал: “Наистина те (обитателите на гробовете) са подложени на наказание, но не заради големи грехове. Що се отнася до този, то той не се е очиствал от урината, а що се отнася до другия (втория), то той е разпространявал (клевети) и слухове /намима/”. След това той поискал да донесат свежа палмова клонка, пречупил я на две половини и после забил едната част в единия гроб и другата част във втория гроб и казал: “Възможно е да им се облекчи наказанието, докато тези клонки не изсъхнат”.
Ханнад [един от разказвачите на този хадис] казал “предпазвал”вместо “очиствал”. /Този хадис е достоверен сахих./
21 – От Ибн Аббас се предава хадис с подобен смисъл, (в който се съобщава) че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Той не се е предпазвал от своята урина”.
А Абу Муавия [един от разказвачите на този хадис]е казал: “… (не се е) очиствал”. /Този хадис е достоверен сахих./
22 – От Абдурахман Ибн Хасана[Абдурахман Ибн Хасана – наричали са го Абдурахман Ибн Абдуллах Ибн ал-Мата’ ал-Кинди. Той е бил съюзник на племето Бени Зухра, брат на Шурахбил Ибн Хасана, а Хасана е била негова майка] се предава: “[Веднъж] аз и Амру Ибн ал-Ас се отправихме при Пророка салляллаху алейхи ве селлем. Той излезе, държейки (в ръката си) кожен щит. След това той се прикри с щита и се изходи по малка нужда. Ние казахме: “Вижте го, той ходи по малка нужда клекнал, подобно на жена” [Тези, които са казали това, са били сподвижници. Те са го казали не за да се подиграват, а поради учудването, тъй като във времената на джахилията, от което те не били далече, при тях е било прието мъжа да ходи по малка нужда прав]. [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем] чул това и казал: “А нима не знаете, какво се е случило с един човек от Бани Исраил? Когато урината попадала на тях, те изрязвали мястото върху което е попаднала урината, а пък той им забранявал да правят така, за което бил подложен на наказание в гроба си” /Този хадис е достоверен сахих/
Абу Дауд е казал: “Мансур е съобщил с думи от Абу Уаил, че Абу Муса в този хадис е казал: “кожата на един от тях …”. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./ Маукуф хадис е съобщение, чиято верига разказвачи стига до сподвижник на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем. И тъй като всички сподвижници на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, заслужават доверие, то хадисите маукуф имат юридическа сила./Бел на преводача/ А, Асим е съобщи с думи от Абу Уаил, че Абу Муса е казал: “… тялото на един от тях”.
Глава 12. Относно ходене по нужда стоейки прав.
23 – От Хузейфа Ибн ал-Яман се предава: [Веднъж] Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, се оттеглил към място, където хората изхвърляли боклука, и там се изходил по малка нужда стоейки прав. След това поискал вода [за миене] и обтрил своите кожени местове /хуффайн/”. Абу Дауд е казал: “Мусаддад [един от разказвачите на хадиса] е съобщил: “[Хузейфа] е казал: “И аз започнах да се отдалечавам от него [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем], но той ме повика, и аз [веднага] се оказах зад него”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 13. Относно онзи, който се изхожда по малка нужда в съд, а след това го поставя до себе си.
24 – От Хукайма Бинт Умайма Бинт Рукайка се съобщава, че нейната майка е казала: “У Пророка салляллаху алейхи ве селлем, под кревата имаше дървен съд, в който той се изхождаше по малка нужда през нощта”. /Този хадис е надежден и достоверен хасен сахих./
Глава 14. Относно местата, в които Пророкът салляллаху алейхи ве
селлем, е забранил да се ходи по малка нужда.
25 – От Абу Хурейра се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Пазете се от [извършването на] двете постъпки, навличащи проклятие!” [Хората] попитали: “А, що за постъпки са това, о, Пратенико на Аллах?” [Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем] казал: “Това е, когато някой облекчава нуждата си на пътя, [по, който ходят] хората, и под сянката [където те отсядат].” /Този хадис е достоверен сахих./
26 – От Муаз Ибн Джебел радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Пазете се от [извършването на] трите постъпки, които навличат проклятие: изпражнения в източника за вода, част от пътя [служещата на хората за] преминаване, и под сянката [където те отсядат].” /Този хадис е надежден хасен./
Глава 15. Относно ходенето по малка нужда в местата за къпане.
27 – От Абдуллах Ибн Мугаффал се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас не ходи по малка нужда в местата за къпане, където след това ще се къпе”. Ахмед е казал: “Където той след това ще извърши абдест. Наистина, болшинството нашепвания [на шейтана, са именно] заради това”./Този хадис е достоверен сахих./
28 – От Хумейд ал-Химяри, който е Ибн Абдурахман, е казал: “Срещнах един човек от тези, които са съпровождали Пророка салляллаху алейхи ве селлем, така както го е съпровождал Абу Хурейра. Той е казал: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ни забрани да се решем всеки ден или да ходим по малка нужда в местата за къпане.” /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 17. Относно това, какво казва човек, когато излиза от тоалетната.
30 – От Юсуф Ибн Абу Бурда и неговия баща се предава, че Айша радияллаху анха, разказала: “Когато Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, излизаше от
Тоалетната, казваше: “Моля за Твоето опрощение”/гуфраанаке/”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 18. Относно нежелателността от съприкосновение към
половите органи с дясната ръка при очистване истибра след ходене по малка нужда.
31 – От Абдуллах Ибн Абу Катада с думи от неговия баща се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ако някой от вас ходи по малка нужда, то нека не докосва половия си орган с дясната ръка. И когато излезе от тоалетната, нека не се подмива с дясната ръка. И когато пие, то нека не пие на един дъх”/Този хадис е достоверен сахих./
32 - От Хариса Ибн Вахб ал-Хузаий се предава: “ Хафса, жена на Пророка салляллаху алейхи ве селлем, ми разказа, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, си е служил с дясната ръка, при хранене, пиене и обличане, а лявата е използвал при всички останали случаи”. /Този хадис е достоверен сахих./
33 – От Айша се съобщава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, използваше дясната ръка за очистване и хранене, а лявата ръка използваше при посещението на тоалетните и други подобни случаи”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 20. Относно това, което е забранено да се използва за очистване след ходенето по нужда /истинджа/?
36 – От Шайбан ал-Китбани се предава, че Маслама Ибн Мухаллед назначил Рувайфи’а Ибн Сабит за губернатор в долната част (на Египет). Шайбан разказал: “Пътувахме с него от Кум Шарик до Алкама или от Алкама до Кум Шарик, (но) той искаше (да отиде) в Алкама”. Рувайфи’а разказал: “По времето на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, някои от нас вземаха под наем камила от своя брат с условие, че ще му даде половината от спечеленото, а другата половина оставял за себе си, така са стояли нещата и тогава, когато летящата стрела и перото върху нея са принадлежали на един, а наконечника на друг”. След това Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ми каза: “О, Рувайфи’а! Възможно е, ти да поживееш още дълго след мен, затова съобщи на хората това, че ако някой привързва [на плитка] своята брада, или носи нишка (конци), за да се предпази от лоши очи, или се очиства с животински тор или кости, то Мухаммед салляллаху алейхи ве селлем, е непричастен към него”. /Този хадис е достоверен сахих./
38 – От Абу Зубейр се предава, че той чул, как Джабир Ибн Абдуллах е казал:
“Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ни е забранил да се забърсваме с кости и тор”. /Този хадис е достоверен сахих./
39 – От Абдуллах Ибн Месуд се съобщава: “(Веднъж) при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, дошла делегация от джинове и казали: “О, Мухаммед! Забрани на своята общност Умма да се забърсва с кости, тор и пепел. Наистина Всевишният Аллах е сторил в тях препитание за нас”.
(Ибн Месуд) казал: “И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, ни забрани да правим това”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 21. За забърсването [истинджа] с камъчета след ходенето по нужда.
40 – От Айша се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Когато някой от вас отива по голяма нужда, нека вземе със себе си три камъчета, с които да се почисти, и те ще са достатъчни за него”. /Този хадис е надежден хасен./
41 – От Хузейма Ибн Сабит се предава: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, бе попитан за очистването след ходенето по нужда, и той казал: “(Очистването следва да се извърши с) три камъчета, между които да няма тор” /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 23. Относно подмиването с вода.
43 – От Анас Ибн Малик се предава: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, отишъл зад ограда (или зад стена) и с него имало младеж, който му носел вода за умиване, и той беше по-млад от всички нас. Поставил съда с водата до дървото лотос. Като свършил с ходенето по нужда, той излезе при нас, и се бе подмил с вода”. /Този хадис е достоверен сахих./
44 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Този айет е бил низпослан за жителите на Куба'а Там има хора, които обичат да се пречистват./9:108/ (Абу Хурейра нататък) казал: “Те са се подмивали с вода (след ходене по нужда), и този айет е бил низпослан за тях”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 24. За човека, който изтрива своята ръка в земята,
след подмиването истинджа.
45 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава: “[Веднъж], когато Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, отиде по нужда [в тоалетна], аз му занесох таур [малък съд от мед или камък], или раква [малка кофичка от кожа] с вода, (с която) той се подми”. /Този хадис е надежден хасен./
Глава 25. Мисвак /сивак/.
46 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ако [с това] не бих обременил правоверните, то бих им повелил да задържат нощния намаз /ал-иша/ и да използват мисвак преди всеки намаз”. /Този хадис е достоверен сахих./
Шейх ал-Албани е казал: “Този хадис е достоверен сахих, с изключение на словата “ нощния намаз /ал-иша/”
47 – От Зейд Ибн Халид ал-Джуханий се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, да казва: “Ако [с това] не бих обременил своята общност Умма, то бих им повелил да използват мисвак преди всеки намаз”. Абу Селяма е казал: “Аз видях в джамията Зейд да седи и на ухото си имаше мисвак, (подобно на това) както писаря (поставя своя) молив. И всеки път, когато той става за намаз, той ползваше този мисвак”. /Този хадис е достоверен сахих./
48 – Съобщава се, че Абдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар бил запитан: “Ти виждал ли си, как Ибн Омар е извършвал абдест за всеки намаз, бивайки с абдест или без него!” Разкажи ми за това. Той отговорил: “Асма Бинт Зейд Ибн ал-Хаттаб, ми разказа, че Абдуллах Ибн Ханзала Ибн Абу Амир й е разказал, че на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, му е било повелено да извършва абдест преди всеки намаз, бивайки с абдест или без него, и когато това е станало обременително за него, то му е било повелено да използва мисвак преди всеки намаз. А Ибн Омар е считал, че намира в себе си сили (за това), затова той не е оставял извършването на абдест за всеки намаз”. /Този хадис е надежден хасен./
26 – ??? ?????? ?????????
Глава 26. Как се използва мисвак.
49 - Абу Бурда е съобщил с думи от своя баща (който е Абу Муса Абдуллах Ибн Кайс ал-Ашари): “Мусаддад е казал: “(Веднъж) ние отидохме при Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, за да го помолим той да ни предостави животни за превоз, и аз го видях, как той (с мисвак) чистил своя език”.
Абу Дауд е казал: “Сюлейман е казал: “(Абу Муса) е казал: “Аз влязох при Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, когато той си чистеше зъбите, поставяйки мисвака на края на езика си и казваше: “Их, их”, имайки предвид, че той (е произнасял такива звуци, каквито се произнасят) при позиви за повръщане”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 27. Относно това, че човек (може) да използва
мисвака на друг.
50 – От Айша радияллаху анха, се съобщава: “(Веднъж) Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, използваше мисвак, когато при него са били двама души, единият от които бе по-възрастен от другия. И Аллах му внушил (вахий), за превъзходството на мисвака, (и че етикета при използването на мисвак) е в това, да предаде го (използването на мисвак) на по-възрастния”. /Този хадис е достоверен сахих./
51 – От ал-Микдам Ибн Шурейх се съобщава, че неговият баща е казал: “Веднъж попитах Айша: “Кое бе първото нещо, което е правил Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, когато се прибираше в къщи?” Тя отговори: “(Той си почистваше зъбите с) мисвак”. /Този хадис е достоверен сахих./
28 – Глава: Относно измиването [очистването] на мисвака.
52 – От Айша се съобщава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, си почистваше зъбите с мисвак и ми даваше мисвака, за да го измия, но аз всеки път го използвах[за да получа благословение от това] и след като го измиех му връщах мисвака”. /Този хадис е надежден хасен./
Глава 29. За това, че мисвака се отнася
към фитрата [човешката природа, или както много от учените улема го определят - Исляма].
53 – От Айша се съобщава: “Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Десет неща са от фитрата: постригване на мустаците, пускането на брада, (използване на) мисвак, промиване на носа с вода, рязане на ноктите, промиване между пръстите, бръснене на космите под мишниците, бръснене на космите по слабините, и подмиването с вода”. –имайки предвид подмиването истинджа с вода.
Мусаб е казал: “И аз забравих десетото, но е възможно, това да е изплакването на устата”. /Този хадис е надежден хасен./
54 – Ибн Аббас е казал:“Пет от тях се отнасят за главата”, и е споменал за сресването на път, и не е споменал за пускането на брадата”. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./ маукуф се нарича хадис, в чийто текст се свеждат слова на някой от сподвижниците на Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, или се съобщава за негови постъпки./
От Талка Ибн Хабиб и Муджахид, и от Бакр Ибн Абдуллах ал-Музани и това е тяхно становище [думи], но те не са споменали пускането на брада. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./
От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Пускането на брада”. /Този хадис е достоверен сахих./
.
От Ибрахим ан-Наха’и се предава подобен хадис, и той е споменал в него за пускането на брада и обрязването”. /Този хадис е достоверен сахих, маукуф./
Глава 30. (Използването на) мисвак от онзи,
който се събуди нощем.
56 – От Айша се предава: “За Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, поставяха вода за абдест и мисвак, а когато той се събуждаше нощем, то [отначало] отиваше в тоалетната, а след това си почистваше зъбите с мисвак”. /Този хадис е достоверен сахих./
57 – От Айша се предава: “Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, не пропускаше, когато се събуди, нощем или денем да не си почисти зъбите с мисвак преди абдест”. /Този хадис е надежден хасен, с изключение на словата “…или денем …” ./
58 – От Абдуллах Ибн Аббас се предава: “(Веднъж) пренощувах у Пророка салляллаху алейхи ве селлем, и когато се събуди, донесе водата (предназначена за абдест), след това взе мисвака, и него си почисти зъбите и след това прочете следните айети: Наистина в сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните/3:190/. Той продължаваше да ги чете, докато почти не завърши сурата, или я довърши, след което взе абдест, отиде до мястото, където изпълнява намаз, извърши намаз от два рекята, след което се върна в своята постеля и поспа толкова, колкото бе угодно на Аллах. После той се събуди, повтори същото и се върна в своята постеля и заспа. След това той (пак) се събуди, и повтаряйки същото се върна в постелята си и (отново) заспа. После той се събуди и стори същото, и всеки път той почистваше зъбите си с мисвак, извършваше намаз от два рекята, след което извърши намаза “Витр” .
Абу Дауд е казал: “Ибн Фудейл е предал с думи от Хусайн, че (Ибн Аббас) е казал: “Той си почистил зъбите, взел абдест и прочел: Наистина в сътворяването на небесата и на земята, и в промяната на нощта и деня има знамения за разумните/3:190/, докато не дочел тази сура до край.”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава 31. Относно задължителното предписание [фард] на
умиването абдест.
59 – Абу ал-Мелих е предал от своя баща, че Пророкът салляллаху алейхи ве селлем, е казал: “Всемогъщият и Велик Аллах няма да приеме милостинята садака, [давана от имущество, придобито по забранен начин] гулуль и намаз, извършен без умиването абдест”. /Този хадис е достоверен сахих./
60 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Аллах няма да приеме намаза на онзи от вас, на който се развали абдест, докато той не възобнови своя абдест”. /Този хадис е достоверен сахих./
61 – От Али Ибн Абу Талиб радияллаху анху, се съобщава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ключа на намаза е
пречистването, [намазът] започва с текбир, и завършва с теслим”. /Този хадис е надежден хасен и достоверен сахих./
Глава 33. За това, което осквернява [замърсява] водата.
63 –От Абдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар се предава, че неговия баща радияллаху анхума, е казал: “Веднъж запитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем за водата и за хищниците и другите животни, които я посещават и той салляллаху алейхи ве селлем, казал: “Ако обемът на водата е достигнал две стомни(1), то тя не се осквернява [замърсява]”. /Този хадис е достоверен сахих/
(1)Сафи ар-Рахман ал-Мубаракфури е казал: “Арабската дума “кулла” (букв. “стомна”, “кана”) се отнася за много голям глинен съд. Обемът на такива глинени съдове е различен в зависимост от тяхната големина. Арабите много добре са знаели обема на хаджарските глинени съдове, които са били споменавани в стиховете и притчите. А това означава, че в хадиса става дума именно за хаджарските глинени съдове. Обемът на всеки един такъв съд е около 250 ратла, от което следва, че две стомни събират около 500 ратла, или 227 литра”.
64 –Убейдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар е съобщил с думи от своя баща радияллаху анхума, че веднъж попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем,за водата в пустинята, и той споменал хадис с такова значение”. /Този хадис е достоверен хасан сахих./
65 – От Убейдуллах Ибн Абдуллах Ибн Омар радияллаху анхума, се предава: “Моят баща ми съобщи, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал:“Ако обемът на водата е достигнал две стомни(1), то тя не се осквернява [замърсява]”. /Този хадис е достоверен сахих/
Глава 34: Какво е казано за кладенеца Будa’ат.
66 – Убейдуллах Ибн Абдуллах Ибн Рафи’ Ибн Хадидж е предал с думи от Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, че веднъж попитали Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем: “Може ли да извършим абдест с водата от кладенеца Будa’ат? В този кладенец хвърлят изцапани с менструална кръв парцали, [мъртви] кучета и изгнили продукти”. И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Тази вода е чиста и нищо не може да я оскверни”. /Този хадис е достоверен сахих./
67 – От Абу Саид ал-Худри радияллаху анху, се предава: “Чух Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, когато му съобщили, че са му донесли вода от кладенеца Будa’ат, в който хвърлят [мъртви] кучета, парцали, изцапани с менструална кръв и човешки изпражнения, да казва: “Наистина, тази вода е чиста и нищо не може да я оскверни”.
Абу Дауд е казал: “Чух как Кутайба Ибн Саид е казал: “Аз попитах този, който се грижи за кладенеца Будa’ат за неговата дълбочина и той ми каза: “При най-дълбокото (дъното) водата в него достига до нивото на челото”. Аз попитах: “А (каква е дълбочина) когато водата е плитка?” Той отговори: “По-ниско от аурата[на мъжа]”. Абу Дауд е казал: “И аз измерих кладенеца Будa’ат със своя плащ по дължина, след това го опънах над него и измерих с лакти, оказа се, че ширината му е равна шести лакътя. Аз попитах този, който ми отвори вратите на градината и ме пусна вътре: “Изменен ли е първоначалния вид на постройката на кладенеца?” Той ми отговори: “Не”. И аз видях в него вода, която е изменила цвета си”. /Този хадис е достоверен сахих./
Глава35. Водата не се осквернява
68 – От Ибн Аббас радияллаху анхума, се предава: “Веднъж една от жените Пророка салляллаху алейхи ве селлем, се изкъпала с вода от някакъв съд [1], след което дошъл Пророка салляллаху алейхи ве селлем, за да извърши умиването абдест или гусл от тази съд. Тя му казала: “О, Пратенико на Аллах! Аз бях в състояние на осквернението /джунуб/”. И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, казал: “Наистина, [от това] водата не се
осквернява”. /Този хадис е достоверен сахих./
[1] В текста на хадиса е употребена думата “джафнах”, което означава “дълбока дървена купа”. Бел на преводача.
Глава 36. Ходене по малка нужда в застояла вода
69 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас да не ходи по малка нужда в застояла вода, в която след това ще се къпе”. /Този хадис е достоверен сахих./
70 – От Мухаммед Ибн Аджлан се предава: “Чух как моят баща разказваше, че Абу Хурейра радияллаху анху, е съобщил, как Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Нека никой от вас да не ходи по малка нужда в застояла вода, и да не се къпе в нея, за да се пречисти от осквернението джанаба”. /Този хадис е достоверен хасен сахих./
Глава 37. Извършване на абдест с вода, останала от кучето.
71 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Очистването на ваш съд, когато в него е лочало куче, става чрез седем кратно измиване, като първия път съда [трябва да се изтрие, като се] използва пръст [от земя]”. /Този хадис е достоверен сахих./
72 – Съобщава се, че Мухаммед (Ибн Сирин) е предал от Абу Хурейра радияллаху анху, подобен хадис но който не е възходящ (към Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем) с допълнението: “А, ако от съда е облизала котка, то го измийте веднъж”. /Този хадис е достоверен сахих маукуф./
73 – От Абу Хурейра радияллаху анху, се предава, че Пророкът салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Ако от [някой] съд е близало куче, то измийте [този съд] седем пъти, и седмия път [го изтрийте] с пръст [от земята]”. /Този хадис е достоверен сахих. Обаче без словата “седмия път”, които са отклонени шазз, и вероятно, както за това е споменал Хафиз Ибн Хаджар, че пръста от земята се използва при почистването първия път, както е във варианта на хадис № 71.
74 – От Абдуллах Ибн Мугаффал радияллаху анху, се предава, че Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е заповядал да се убиват кучетата, но после е казал:“За тях същото[1], което и за тях[2].” И Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, дал разрешение [притежаване на] ловджийски кучета и такива, които охраняват домовете и е казал: “Ако от [някой] съд е близало куче, то измийте [този съд] седем пъти, и осмия път го посипете с пръст [от земята]”. /Този хадис е достоверен сахих./
[1] Има се предвид кучетата.
[2] Има се предвид хората, които убиват кучета. Смисълът на тези слова се заключава в това, че не следва да се убиват кучета безпричинно и безразборно. Бел на преводача.
Глава 38. Вода, оставена от котка.
75 – От Kaбша Бинт Kaаб Ибн Малик, която е била жена на Ибн Абу Катада, се предава, че Абу Катада веднъж дошъл при нея, и тя му наляла вода, за абдест. После дошла котка и попила от тази вода, а той наклонил съда към котката, за да [може тя да се] напие”. Кабша казала: “Когато той видя, че аз го наблюдавам, каза: “Ти учудена ли си, о дъще на моя брат?” Аз казах: “Да”. Той каза: “Наистина, Пратеникът на Аллах салляллаху алейхи ве алихи ве селлем, е казал: “Те [котките] не са нечисти неджес и са от тези, които винаги ви заобикалят [винаги са около вас]”. /Този хадис е достоверен хасен сахих./